Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 57

Нечия ръка се стовари на рамото му и грубо го извъртя. Преди да разбере какво става, получи силен удар по бузата с тежка кожена ръкавица. От удара ръкавицата остро изтрещя. Безкрайно изненадан, той се залюля назад и изтърва чашата с вино, цялата лява страна на лицето му заедно с ухото изтръпна от болка. Чашата издрънча на пода. В Големия салон внезапно настъпи мъртва тишина, музикантите спряха, всички разговори престанаха.

През сълзите в очите си Рин видя застаналия пред него принц Дарси. Лицето му се кривеше в мрачен гняв. Зад него стояха още двама навъсени млади мъже.

— Извади сабята от ножницата, мръсен помияр! — изсъска принцът. — Смятам да те убия, защото безчестиш моята сестра и цялото ми семейство!

Той вече измъкваше сабята си. Рин стоеше срещу него и примигваше объркано, в този момент дотича дук дьо Люсан.

— Дарси, ти си идиот! Какво си мислиш, че правиш?

— Смятах, че е съвсем ясно, татко — каза принцът, без да отмести погледа си от Рин. — Изчиствам петното, което цапа нашето име, и то благодарение на тебе.

— Нашето име? Милостиви Боже, проклетата ти майка те е надъхала да направиш това, нали?

Принцът не му обърна внимание. Отново каза на Рин:

— Извади сабята си, измет!

— Дарси, този младеж е наш съюзник! — кресна дукът. — Освен това е мой гост и затова е под моето покровителство. Махни веднага тази сабя! Заповядвам ти!

— Познавам закона, татко. Правото ми като брат на Андреа да искам удовлетворение е по-силно от всякакво гостоприемство.

— Дарси, държиш се тъпо! — Андреа беше застанала до баща си. — Спри веднага! — Тя вече викаше.

— Правя това за тебе, скъпа сестро — присмя й се принцът. — На тебе може и да не ти е интересно, че честта ти прилича на парцал, но мен ме е грижа за това.

— Робин не може да се бие с тебе, Дарси — отчаяно каза дукът. — Почти целия си живот досега е прекарал самотен. Никога не е имал възможността да се научи на фехтовка…

— Това си е негов проблем — каза принцът и посегна с острието на сабята си към гърлото на Рин.

Рин незабавно отскочи и разбирайки, че няма избор, изтегли собствената си сабя от ножницата. Принцът се ухили злобно, промърмори „Готови!“ и се хвърли напред…

Глава десета

Кървавочервеното слънце се беше спуснало ниско и улученият Небесен Господар хвърляше дълга сянка над унилата тундра.

— Той обръща! — съобщи една Ашли.

— Ще се бие до последно — каза друга Ашли.

— Простреляйте още един от двигателите му — каза трета.

— По дяволите… просто да го пръснем на парчета и край! — извика четвърта.

— Млъкнете! — заповяда Джан, преди петата и шестата Ашли да дадат своя принос в бъркотията от пискливи гласове.

Тези дни й идваше твърде много да слуша и само една Ашли, а споровете на шестте помежду им и с нея просто бяха нетърпими, но нямаше как да им попречи да осъществяват радиовръзките си.