Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 122

— Това сега няма смисъл — вече не мога да бъда главен техник на нищо. Затова наричай ме само Ламон.

Беше проявил съчувствие, макар и грубовато, след отвратителната случка — първо дезинфекцира раната на Робин, после й помогна и с превръзката. След това заедно с нея пренесе Робин на набързо направена носилка до най-долния етаж, както заповяда дукът. Джан се измъкна от своя спален чувал, протегна се и излезе пред магазина. Запаленият предната вечер малък огън беше угаснал. Трябваше да намери още материал за горене, но след като донесе вода на Робин. Тръгна към централния фонтан, където имаше устройство за събиране на вода — големи фунии от парашутна коприна, разпънати върху дървени рамки, за улавяне на дъждовната вода, която често падаше през дупката в покрива.

Вече се виждаха други запалени огньове из подобното на пещера пространство. Населението на огромния древен пазар бързо растеше. Групички оцелели хора идваха непрекъснато през последните два дена. Когато се оказваше, че не са от „Господаря Мордред“, а от някой друг свален Небесен Господар, войните на дука им отнемаха оръжията и ги пращаха на най-долния етаж. Застаналите на обиколната пътека стражи не им позволяваха да се качват нагоре.

Джан спря и изхълца. Между две големи купчини парчетии лежеше голото тяло на жена. Някой беше забил парче дърво в половите й органи. Джан се насили да отиде до тялото. Облекчено си пое дъх. Видя, че „трупът“ е на един от манекените, които беше срещнала първия ден. Главата му беше смазана от удар и вместо мозък се виждаха разноцветни проводници. Погледна парчето дърво, недоумяваше защо някой е решил да направи такова нещо. Озърна се нервно и продължи към фонтана.

До фонтана две жени пълнеха с вода пластмасови кутии. Гледаха с подозрение идващата Джан. Имаха широки лица и очи като цепки, напомняха й за японците от „Ароматния бриз“, но очевидно тези двете не бяха японки. Усмихна им се, но в отговор те само я изгледаха неприязнено и бързешком се отдалечиха, щом напълниха кутиите.

Когато напълни своите две манерки, тя бавно се запъти обратно към магазина, опитваше се да не мисли за бъдещето. И образите от миналото не й носеха утешение. Беше загубила почти всичко. И освен наистина значимите неща, липсваха й малките житейски радости. Например една баня. Майко Богиньо, как си мечтаеше да се изкъпе в баня! Кожата я сърбеше, а беше сигурна, че и миризмата й никак не е приятна. Робин направо вонеше. Тя погледна надолу към омърляната си туника. Нямаше вода да я изпере. А ако се появят още бегълци и дъждът спре, няма да стига дори водата за пиене.

Имаше някой в магазина. Мъж. Отблизо различи Ламон и се отпусна облекчено.

— Добро утро, Мелиса — поздрави я той и кимна към Робин. — Виждам, че не съм познал. Още стиска зъби.

— Да, душата му наистина е между зъбите — каза Джан. — И треската му отива на зле.

Тя коленичи до него и повдигна главата му. Робин изохка, клепачите му трепнаха, но не отвори очи. Тя допря манерката до устните му, с радост видя, че гълта водата, без да се дави.