Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 121

Вървящият в края на колоната Хазрат Ас-Авхан беше вторият от воините на Ел Рашад, който срещна най-ужасния звяр. А първата среща се падна на Масал Гашия. Той беше вече мъртъв, когато Авхан чу звуците зад гърба си. Той спря и се взря напрегнато в гъсто преплетените гъбички и гниещи дървета.

— Масал?… — предпазливо подвикна той.

Чуваше само звуците. Нещо много тежко вървеше към него през пустошта. Твърде тежко, за да се окаже, че е Масал. Той погледна през рамо към колоната, но пустошта сякаш беше погълнала вървящите пред него. Той се втурна да бяга.

— Ей! — крещеше. — Помощ! Спрете! Нещо ме преследва!

Чу се рязък пукот от прекършването на мъртво дърво. Хазрат погледна назад и запищя…

Гонеше го ръка. Просто ръка. И нищо друго. Ръка без тяло, но това тяло трябва да е било гигантско. Ръката беше висока над десет стъпки и поне петнадесет широка. Плътта й сивееше, набраздена от дълбоки гънки, а големите колкото поднос нокти бяха черни.

Хазрат изкрещя, опита се да бяга още по-бързо. Ръката се нахвърли върху него, сви се в юмрук и смазаният в огромните пръсти Хазрат успя да усети пращенето на ребрата си, преди кръвта му да бъде изсмукана.

Писъците му бяха накарали неколцина мъже от колоната да се върнат. Задъхани от ужас, те не можеха да повярват на очите си. Двама се завъртяха и избягаха с викове в пустошта, мислеха си, че ръката трябва да е въплъщение на някой кошмарен зъл дух.

Но другите решиха да се бият и въпреки стъписването насочиха пушките си към ръката и стреляха. Куршумите улучиха целта, само за да допълнят колекцията от други куршуми, остриета на стрели, върхове на копия, спрени от подобната на броня кожа.

Ръката се надигна на пръстите си, изоставяйки жалките останки на Хазрат, и се втурна напред като грамаден паяк. Още един воин на Ел Рашад падна смазан под тежестта й. Останалите видяха, че куршумите са безполезни, обърнаха се и побягнаха към колоната. Ръката уби още двама, а другите остави да избягат. Вече нямаше нужда да бърза. Върна се при тялото на Хазрат и пак го сграбчи. В гънките на огромната длан се появиха множество усти и започнаха жадно да поглъщат плътта и кръвта на Хазрат. Когато останаха само костите, ръката се премести при следващия убит воин. Наистина нямаше защо да бърза. Имаше толкова храна.

Джан се събуди и с изненада установи, че Робин още е жив. Започваше утрото на третия ден, откакто едноокото момиче го скопи. За свой късмет той изпадна в безсъзнание, преди да свърши тази касапница и оттогава се мяташе между полуунеса и забравата. На втория ден го обхвана треска и Ламон я предупреди, че може да умре до настъпването на нощта.

Ламон беше мъжът, когото наричаха също „главен техник“, но той тъжно й каза: