Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 120

Двамата се спогледаха тревожно, мъжът каза:

— Тя ще дойде с нас. Ще приеме каквато съдба я очаква на земята, като нас. Заедно с нас!

Майлоу поклати глава.

— Не обсъждам въпроса с вас, само ви уведомявам. Тя остава с мен. Хайде, вземете си сбогом и се качвайте на платформата.

— Не! — извика жената и тръгна да заобикаля застаналия пред нея паяк. Той я бутна назад. — Защо? Защо ни я вземате?

— Мислех си, че това е от ясно по-ясно — каза Майлоу и се озъби хищно.

Те стреснато го загледаха.

— Но… но ти си само едно момче — каза жената.

— Да, засега, но аз доста бързо се развивам — увери я Майлоу и се разсмя. — А сега простете се с Тайра и тръгвайте.

Те пак се опитаха да минат през паяците, които този път ги сграбчиха и ги повлякоха. Мъжът и жената крещяха името на Тайра. Тайра също започна да крещи. Майлоу се върна при нея.

— Успокой се, Тайра — усмихнат каза Майлоу. — Всичко ще бъде наред. Когато ме опознаеш по-добре, ще признаеш, че съм много приятен човек. — Той заговори на Ашли. — Заведи я в хеликоптера. Връщам се в Небесния Ангел. Колкото по-рано се заема с превъзпитанието й, толкова по-добре.

Звярът беше започнал съществуването си като мъжки зародиш на африкански слон. Зародишът беше само на няколко часа, когато генинженер се зае с него и започна да променя неговата ДНК. Жената-генинженер работеше в съответствие със строго определените изисквания на своя работодател — милиардера Оливър Хътсън-младши. Хътсън с наслаждение пълнеше имението си с ужасни и твърде опасни създания, за да гъделичка нервите си и да забавлява приятелите си, когато се присъединяваха към него в ловните му експедиции. Беше решил, че точно това творение ще осъществи най-дивашката му идея до този момент… и най-опасната.

Генинженерката поработи цели две денонощия върху зародиша, после творението й беше сложено в изкуствена утроба, ускоряваща неимоверно съзряването му. След десет дни звярът се „роди“. Тежеше почти сто и петдесет килограма. Когато Хътсън-младши отиде да види създанието в клетката му, остана доволен. Даже в този незрял вид звярът впечатляваше. А когато достигнеше проектираното си тегло от четири тона, щеше да бъде невероятен! Докато гледаше как той напада, смазва и изяжда малко козле, Хътсън младши реши, че генинженерката заслужава премия.

Воините, от които сега се състоеше малката мърлява армия на Ел Рашад, не се чувстваха щастливи хора. Повечето още не можеха да се оправят след шока от гибелта на „Меча на исляма“. Бяха загубили това, което смятаха за свой дом. Имаше и нещо по-лошо — мнозина от тях бяха загубили жените, децата и роднините си. Всички бяха загубили приятели. А сега трябваше да се борят с потиснатите си души, за да си пробиват път през долината на пустошта, защото техният вожд искаше да си отмъсти на неверниците. И през денонощието, откакто напуснаха разрушения „Меч на исляма“, броят им намаля още. Разкъсаната колона няколко пъти бе нападната от същества, живеещи в пустошта. Няколко мъже бяха нападнати от самата пустош. Душаха ги гърчещи се пипала, които падаха върху тях отгоре, жилеха ги до смърт израстъци на гъбичките, лесно проникващи през дрехите им, или страховитите „камшични дървета“ ги нанизваха на тръните си, защото никой не можеше да ги различи в безкрайните им разновидности.