Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 234

— Сър, господин Хук казва, че тунелът е готов за натоварване.

— Един момент, сержант. — Той се обърна пак към ИдрисПюк. — Ти си образован човек — знаеш ли какво означава?

— Не, не съм запознат с израза.

— Означава „по най-малкия начин“ — тоест, ще го изгорят на клада, недостатъчно голяма да свари и канче вода. Аз лично никога не съм го виждал. Боско ми е разказвал. Каза, че отнемало дванайсет часа. Така че — не, не мога да спра.

— Не знаеш със сигурност, че ще направи точно това.

— Не знам със сигурност и че Боско знае нещо, което аз не знам. Никой не знае нищо!

— Ако Хенри Мъглата беше тук с нас, щеше да спреш.

— Само че не е.

— Знаеш, че ако не превземем Светилището преди зимата, те ще получат подкрепления, преди да успеем да се върнем. Някои членове на Оста вече са се хванали за гушите. Швейцарците искат главата ти да подскача по улицата. Един Господ знае какво ще стане, ако се провалиш тук.

— Кой казва, че ще се проваля?

— Ти.

— Казах, че не знам какво става.

— Тогава изчакай.

— И ако изчакам, какво? Ами ако сега е точният момент? Ами ако, като изчакам, им дам шанс да… знам ли… да направят нещо, за което не съм се сетил? Ами ако Боско е болен и това е най-добрата ми възможност? Никой не знае нищо.

— Ти знаеш какво би направил, ако Хенри беше тук, а не там.

— Нима?

— Да.

— Мислех, че ще кажеш на хората да не ми противоречат.

— Не смятах, че това включва и мен.

— Е, сбъркал си. — Той извика на сержанта: — Дай на господин Хук сигнал да товари.

И само с няколко вика се започна.

38.

— Искам една услуга — каза Кейл.

Фаншоу беше довел поисканите петстотин лаконийци и му бе казано, че ще ги пратят вътре веднага след първата вълна на Новата армия. Не се очакваше да оцелеят много.

— Услуга ли? Разбира се. Може би.

— Искам сто от твоите хора да освободят Хенри Мъглата, веднага щом стане ясно каква е работата.

— Това е голяма услуга — с голям риск.

— Да.

Фаншоу погледна картата на Светилището и вътрешните постройки.

— Там вътре е нещо като лабиринт, стари друже. Да се изгубиш ще е лесно и ще струва скъпо. Но ако ти си там, за да ги водиш…

Кейл беше сигурен, че Фаншоу усърдно е мислил какво да прави с него. Не се налагаше да си блъска много главата, за да определи шансовете той или Хенри Мъглата да излязат живи от дима на битката.

— За жалост, съм необходим тук — но уредих трима от моите Покаятели, които познават гетото по-добре от мен, да ви отведат дотам.

Фаншоу се замисли дали да не откаже — не че беше очаквал Кейл да е толкова глупав, че да се съгласи, — но отказът щеше да изглежда зле. Ако възникнеха някакви въпроси кой е виновен за трагичната смърт на Кейл, която щеше да настъпи някъде през следващите двайсет и четири часа, нямаше да му навреди да е демонстрирал пред Новата армия, че лаконийците са стояли плътно зад своя водач в едно рисковано начинание да спасят най-близкия му приятел.

Фаншоу отиде да уреди нещата, а Кейл, подбирайки по пътя ИдрисПюк, се върна на върха на Малкия брат; там беше издигната една малка кула, за да му даде възможно най-добър изглед. После се започна. Въжетата, държащи предницата на тунела, бяха отпуснати бавно и той се превърна в масивен мост през трийсетте стъпки пропаст до върха на стените на Светилището.