Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 233

— Виждаш ли, миличък — каза той, — ако не пуснеш ножа, аз, с разрешението на Томас Кейл, ще извадя своя, лично ще ти отрежа проклетата глава и ще я ритам надолу по планината.

За Ормсби-Гор това беше нещо съвсем различно: да бъде екзекутиран на бойното поле за неподчинение би означавало непростимо безчестие и вечен позор за него и семейството му. Той пусна ножа почти толкова бързо, колкото го беше извадил.

— Може ли? — попита Фаншоу и хвана двете ръце на Ормсби-Гор, за да увери Кейл, че го държи под контрол. Кейл го пусна. Фаншоу закрепи Ормсби-Гор на краката му, изведе го навън и тихомълком уреди четирима от собствените му хора да го арестуват и отведат. После се върна в палатката.

— Може ли да предложа да се справим с него, по какъвто начин избереш, след като Светилището бъде превзето? Жалко ще е да разсейваме войниците, не мислиш ли? — На Фаншоу не му се мислеше как ще реагират лаконийските войници и ефорите на екзекуцията на Ормсби-Гор, но оптимистично очакваше Кейл да е мъртъв, преди това да се превърне в проблем.

Кейл не каза нищо. Само кимна, за да покаже, че е съгласен, и излезе да види какво е предизвикало трясъка и воплите на инженера. Оказа се, че бяха докарали голям контейнер с желатинен гръцки огън, който да бъде натоварен в тунела за последния напор срещу стените на Светилището. Веществото беше летливо и не издържаше много на друсане. За нещастие, беше паднало от една релса на върха на насипа. Бяха се опитали да го върнат на релсата с помощта на дъбов лост. Трясъкът бе дошъл от чупенето на лоста. Търкулването на контейнера надолу по склона и врязването му в купчина камъни бе предизвикало скръбните ругатни на инженера.

Хук, свикнал с разликата между бойното поле и химическата работилница, вече се беше разпоредил да докарат нов контейнер; щяха да са нужни само няколко минути работа, докато поеме бързо към тунела.

— Добре ли си? — попита ИдрисПюк, който го беше последвал навън.

— Няма да се повтори — отвърна Кейл. — Най-вероятно. Може би трябва да кажеш на хората, че ще е по-добре да не ми противоречат в близките няколко дни.

— Не съм сигурен, че ще е необходимо. — Не стана ясно дали Кейл го е чул.

— Пропуснал съм нещо… Пропуснал съм нещо важно.

— За какво говориш? — ИдрисПюк бе разтревожен — като всички други, той смяташе падането на Светилището за неизбежно, независимо от цената.

— Защо не атакуват? Би трябвало вече да ни атакуват. Боско знае нещо, което аз не знам.

— Тогава спри.

— Не.

— Защо? — ИдрисПюк обаче знаеше отговора на този въпрос. — Ти каза на Хенри Мъглата да не отива. Дори аз му казах да не отива, ако те интересува.

Кейл го изгледа.

— Ако не влезем скоро, те ще го пленят. Знаеш ли какво ще му направят?

— Мога да предположа.

— Сигурен съм, че можеш. Но аз няма нужда да предполагам, защото съм го виждал. Само че този път ще е още по-зле. Ще го изгорят. Ин минимус виа.

Един сержант ги прекъсна.