Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 236

Те навлязоха бавно в сградите на Светилището — не можеха да постъпят другояче. Във всеки коридор, на интервали от три стъпки, както на дължина, така и на ширина, висяха Изкупители с въжета на шиите, закачени за куки, здраво забити в покрива. Във всяка стая. Във всеки кабинет. Във всяка ниша. Във всеки параклис. В шестте големи църкви имаше сигурно по хиляда, на десетина различни нива, мълчаливи като украсите, окачвани на дървото на тленността в Деня на мъртвите. Дойде заповед да спрат. Лаконийците и техният водач Покаятел се отправиха към дълбините на Светилището. Висящите тела им се пречкаха на всяка крачка, разклащаха се при минаването им, докато те вървяха към гетото и Хенри Мъглата.

Въпреки настоятелните съвети да остане извън Светилището, докато то не бъде щателно претърсено („Очевидно е, сър, те ще се скрият и ще ви чакат да дойдете.“), Кейл пристигна, ококорен от мрачно смайване. Съветниците му бяха прави, но той не можеше да понесе чакането. Затова, заобиколен от Покаятели (какво ли си мислеха пък те?), навлезе в старите помещения, сега превърнати в свещеническа скотобойна. Как странно реагираше душата му на това завръщане! Не беше като да се завърнеш в някогашен дом, защото той осъзна, че в думите на сестра Врай имаше нещо вярно. Той е бил тук в миналото; беше тук сега; винаги щеше да е тук.

Покаятелите го държаха в един двор, където бяха разчистили място от обесените Изкупители, за да е далеч от погледите на всички. След няколко минути доведоха при него момче, което един войник от Новата армия беше намерил да се крие в един сандък.

— Той иска да се изповяда, сър — каза един Покаятел.

— Какъв си ти? — попита Кейл.

— Послушник, сър.

— И аз бях такъв. В безопасност си, не се притеснявай. Никой няма да ти навреди. Какво е станало тук?

Отговорът бе разбираемо объркан, но доста прост. Боско се обърнал към петстотин от най-близките си следовници и обявил, че поради измяната на Томас Кейл е решил да изтрие правоверните от лицето на земята, без да мисли повече за човечеството.

Като награда за тяхната преданост, щяло да им бъде позволено да се присъединят към Бога във вечно блаженство, по същия начин като самия Изкупител.

— И всички приеха това?

— Не всички, сър. Но папата сформира група от съветници, за да помогнат на онези, които се нуждаят от духовна подкрепа.

— Но не и ти.

— Страх ме беше.

— Сега вече си в безопасност. — Кейл се обърна към един от старшините на Новата армия. — Отведете го оттук. Дайте му нови дрехи и кажете на готвача ми да го нахрани. Уверете се, че не го заплашва нищо. Защо, за Бога, няма никакви новини за Хенри? — Той прати още двама от Покаятелите си. След пет минути, тъкмо когато бе решил да отиде сам, въпреки опасността, се появи Фаншоу. Изглеждаше неспокоен.