Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 181

Травматизираните Изкупители се изтеглиха от позицията си през нощта, но час преди зазоряване швейцарците се върнаха, за да ги тормозят. Отстъплението на Изкупителите бе силно затруднено от множеството ранени при атаката срещу крепостта, която бе довела до много повече счупени ръце и строшени колене, отколкото бяха жертвите на неочакваната швейцарска атака точно преди мръкване. Мъртвите можеха просто да бъдат изоставени. Швейцарците продължиха да ги обстрелват от разстояние с десетината арбалети, които Хенри Мъглата беше дал на всяка крепост от каруци. На всеки няколко минути имаше престрелка с по-опитната швейцарска кавалерия, която се появяваше в галоп, избиваше изоставащите и се стопяваше, преди здравите стражи на Изкупителите да успеят да реагират. Когато швейцарците най-сетне ги оставиха и се върнаха в укреплението, броят на Изкупителите беше два пъти по-малък, отколкото когато зърнаха за първи път крепостта преди три дни. Загубите на Новата армия бяха десет мъртви и единайсет ранени.

Блеър, за разлика от Партиджър, оцеля, за да докладва и да настоява за бърза реакция. Само че историята беше странна и съвсем изолирана, така че никой от ниските нива на властта, до когото успя да стигне Блеър, не го взе насериозно. През следващите няколко седмици обаче щабът на Четвърта Изкупителска армия бе принуден да промени мнението си. Крепостите започнаха да се появяват във все по-голям брой и причиняваха ужасни загуби. Без да са наясно с опасността, Изкупителите пратиха тежко въоръжени части, екипирани със стълби, обсадни куки и обсадни факли, но докато те пристигнат, крепостите отдавна ги нямаше. Щом осъзна проблема, Принцепс, бесен от забавянето, удвои броя на патрулите си, за да установи бързо местоположението на крепостите и да ги нападне с по-големи сили. Тук обаче в играта влязоха разузнавачите на Артемизия: действайки предимно сами, те успяваха да осигуряват постоянна информация за придвижването на Изкупителите. На практика, всяка крепост от каруци действаше като център на мрежа от информация, простираща се на петдесет мили във всички посоки. Малките отряди на Изкупителите можеха да бъдат пренебрегвани, по-големите можеха да бъдат отблъснати, а при поява на още по-големи, каруците можеха да се преместят само с половинчасово предупреждение и вече да са изчезнали, когато многобройната сила пристигне. Не можеха да бъдат и настигнати — каруците на Майкъл Невин се движеха далеч по-бързо от всяка Изкупителска армия. Изкупителите се оказаха в капан: малки и леки части можеха да застигнат крепостите, но не бяха достатъчно силни да ги пробият, а по-тежките части, които биха могли да успеят, бяха прекалено бавни.

Мина цял месец в такива битки, преди Изкупителите да успеят да забавят една крепост достатъчно дълго, за да я настигнат с хиляда души тежка пехота, въоръжени с обсадни машини. Бяха им нужни четири дни, за да проникнат в лагера и да избият обитателите му. Това беше удар за Новата армия, възгордяла се от този месец на лесни победи, въпреки предупрежденията на обучаващите ги Покаятели и лаконийци, че някое поражение е неизбежно. Съответно, победата предизвика голяма радост у Принцепс, когато чу новината. Радостта му обаче не продължи дълго, щом узна подробностите: животът на двеста швейцарски селяни им бе струвал близо четиристотин Изкупители, плюс още сто с тежки рани, които имаха нужда от дълго време, за да се излекуват, и хабяха толкова много ресурси. Също така тревожен беше докладът на един от личните стотници на Принцепс, комуто той бе заповядал да участва в обсадата, за да му даде вярна представа за битката и участващите в нея войници.