Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 533

Той се изправи колебливо и протегна ръка.

— Мисля, че е по-добре да изчезваме. Какво стана?

Непознатият се изправи и се намуси на протегната от Ранд ръка. Беше висок колкото Ранд, нещо рядко, освен сред айилците.

— Не знам какво стана — изръмжа той. — Тичай, ако ти е мил животът. — И хукна към редицата арки. Не към най-близката стена. Машадар бе дошъл оттам.

Опипвайки за Празнотата, Ранд закуцука, но преди да успеят да стигнат до арките, мълниите западаха отново, като порой сребристи стрели. Двамата побягнаха още по-бързо, подгонени от тътнещи стени. Подът се сриваше зад тях в облаци прах и лавина от камъни. Свил рамене и заслонил с длан лицето си, Ранд се затича през някаква просторна зала, в която тресящите се арки едва крепяха тавана и от стените валеше дъжд от отломки.

Изхвърча на улицата и залитна още три крачки, преди да се спре. Болката в хълбока го караше да се прегъне на две, но си помисли, че ако го направи, ще падне. Ранената му пета пулсираше; онази червена жилка от Огън и Въздух се бе забила в петата му сякаш преди цяла година, но още болеше. Спасителят му стоеше и го гледаше, покрит с прах от глава до пети. Имаше осанка на крал.

— Кой си ти? — отново попита Ранд. — Някой от мъжете на Таим? Или сам си се учил? Можеш да идеш в Кемлин, в Черната кула. Не е нужно да живееш в страх от Айез Седай. — Странно, че след като го каза, се намръщи; сам не разбра защо.

— Никога не съм се боял от Айез Седай — каза мъжът и вдиша дълбоко. — За теб може би ще е по-добре да напуснеш това място веднага, но ако смяташ да убиеш Самаил, опитай се да мислиш като него. Вече показа, че можеш. Той винаги е обичал да унищожава жертвите си тъкмо преди триумфа им. Ако не очакваш триумф, някое място, което си белязал като свое, също ще свърши работа.

— Порталът — бавно промълви Ранд. Ако можеше да се каже, че е белязал нещо в Шадар Лагат, това беше Порталът. — Той ме чака при Портала. И е разположил там капани. — И аларми, изглежда, като онези в Иллиан, да засекат преливащ мъж. Добре го беше замислил Самаил.

Мъжът се изсмя насмешливо.

— Изглежда, ще можеш да се справиш. Стига да има кой да те води за ръчичка. Гледай да не се препънеш. Твърде много планове ще трябва да се променят, ако се оставиш да загинеш точно сега. — Той се обърна и закрачи по улицата.

— Почакай! — извика му Ранд. Непознатият продължи, без да се обръща. — Кой си ти? Какви планове? — Мъжът се скри зад близкия ъгъл.

Ранд се затътри след него, но когато стигна до ъгъла, не видя никого. Непокътнати стени продължаваха на цели стотина крачки към друга улица, където се виждаше сиянието на изврялата там друга част на Машадар, но мъжа го нямаше. Което беше просто невъзможно. Непознатият не бе имал време да отвори Праг, разбира се, дори да знаеше как, но утайката щеше да се види — толкова много сайдин, запреден толкова близо, нямаше как да не остави следи.