Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 524

— Ще си поговорим за това по-късно, Даврам — каза тя. — И надълго.

Един ден, когато му останеше време, реши Ранд, щеше да попита Башийр как го постига. Стига да му останеше време.

— Надълго — съгласи се Башийр и се усмихна зад дебелите си мустаци, докато затъкваше камата зад колана си. Този човек сигурно беше самоубиец.

Отвън въжето беше свалено и Ранд зачака прав с Дашива и другите ашамани, докато деветхилядната конница на Башийр се подреди в колона по трима. Някъде зад тях щяха да се подредят спешените петнадесет хиляди мъже, нарекли се Легионът на Дракона. Ранд ги беше виждал — всички в сини палта, закопчани над червенозлатистото везмо с Дракона над гърдите им. Повечето носеха стоманени арбалети; наместо тях някои държаха тежки щитове, но пика никой не носеше. Каквато и странност да бяха замислили Мат и Башийр, Ранд се надяваше, че тя няма да донесе гибел за повечето от този Легион.

Мор се подхилкваше нетърпеливо и едва се сдържаше да не заподскача, може би просто се радваше, че е по-отзад в черната си куртка със сребърния меч на яката си, но Адли и Наришма се хилеха също като него, а и Флин не им отстъпваше много. Всички те вече знаеха къде отиват и какво ще направят там. Дашива се мръщеше в празното, както обикновено, и устните му помръдваха беззвучно. Както обикновено. Също тъй безмълвни и намръщени бяха салдейските жени, струпани зад Дейра. Като соколици и ястребици, с настръхнала перушина и свирепи. Ранд хич не го интересуваха гримасите и мръщенията им; ако той самият можеше да понесе Нандера и другите Деви след като всичко това свършеше, то салдейците трябваше да се примирят с дългите беседи със съпругите си. Днес, ако Светлината речеше, никоя жена нямаше да загине заради него.

Толкова много мъже не можеха да се строят за минута-две, но въпреки това се подредиха със смайваща бързина и Батийр вдигна меча си и се провикна:

— Милорд Дракона!

И вик се понесе през дългата колона зад него:

— Лорд Дракона!

Сграбчил Извора, Ранд отвори Праг между пилоните, четири на четири разкрача, и се затича през него, овързвайки сплита, изпълнен със сайдин, и с Аша’ман по петите му, сред огромен открит площад, обкръжен от огромни бели колони, всяка увенчана с венец от лаврови клони. В двата края на площада се възправяха два почти еднакви палата с увенчани с пурпурни покриви колонади, високи тераси и тънки кули. Бяха Кралският палат и малко по-малката от него Велика зала на Съвета, а това бе Площадът на Тамуз, в самото сърце на Иллиан.

Някакъв кльощав мъж в синьо палто и с брада, оголваща горната му устна, се изправи и зяпна появилия се от въздуха Ранд и облечените в черно ашамани, и една едра жена в зелена рокля притисна длани към устата си и очите й се опулиха. Всички хора наоколо се спряха и се втренчиха в тях — улични продавачи с подносите си, колари, мъже, жени и деца.