Читать «Корона от мечове» онлайн - страница 523

— Какво правим тук? — каза Дашива и се огледа невярващо.

Около тях се простираха стотици островърхи шатри, сиви и прашно бели, палатки и коневръзи с вече оседлани коне. Кемлин лежеше на не много мили оттук, скрит зад дървесата, а Черната кула — още малко по-нататък, но Таим нямаше да разбере за това, освен ако нямаше съгледвачи. Една от задачите на Федвин Мур бе да се ослушва — да опипва — дали някой не се опитва да шпионира. Сред вълна на тих шепот, пръснала се извън въжетата, мъже с едри носове и гъвкави като змии мечове се занадигаха и заизвръщаха нетърпеливо очи към Ранд. Тук-там сред тях стояха и жени — салдейските жени често яздеха в бран редом до мъжете си, поне жените на благородниците и командирите. Днес обаче това нямаше да стане.

Ранд се мушна под въжето и закрачи направо към една от шатрите, която не се различаваше от другите с нищо освен със знамето на пилона отпред — три прости червени цвята на синьо поле. Кралският петак не гаснеше почернял дори в салдейските зими, а почернееха ли лесовете от пожар, тези червени цветенца винаги израстваха първи. Цвете, което нищо не можеше да убие: знакът на Дома Башийр.

Вътре в шатрата самият Башийр вече си беше навлякъл ботушите с шпорите, мечът бе на бедрото му. Поврага, и Дейра, уви, беше с него, в рокля за езда в същия цвят като сивото палто на мъжа й, и макар да не носеше меч, дългата кама на колана й с тежкия сребърен обков на дръжката стигаше. Кожените ръкавици, затъкнати зад този неин колан, говореха за човек, решен да язди здраво.

— Очаквах го едва след няколко дни — каза Башийр и се надигна от сгъваемия си лагерен стол. — Честно казано, надявах се да са седмина. Надявах се да въоръжа всички зарязани от Таим, както го мислехме с младия Мат — събрал съм всеки майстор на арбалет в един цех и почнаха да ги тръскат както свиня тръска прасенца — но тъй или инак, разполагам с дванадесет хиляди мъже с арбалети, които умеят да ги използват. — Той го изгледа питащо и надигна сребърната кана от пръснатите върху походната маса карти. — Имаме ли време за малко пунш?

— Никакъв пунш — отвърна Ранд припряно. Башийр много пъти му бе говорил за мъжете, които Таим щял да отхвърли, понеже не можели да се научат да преливат, но той почти не го беше слушал. Щом Башийр смяташе, че ги е обучил достатъчно добре, само това имаше значение. — Дашива с още трима ашамани чака отвън. Щом пристигне и Мор, ще сме готови. — Той изгледа Дейра ни Галайн т’Башийр, извисила се над дребничкия си мъж. Пред очите й и очите на ястреб щяха да изглеждат кротки. — Никакъв пунш, лорд Башийр. И никакви жени. Не и днес.

Дейра отвори уста и черните й очи така светнаха, че…

— Никакви жени — повтори Башийр и поглади с кокалчетата на пръстите си сивите си мустаци. — Ще предам заповедта. — Обърна се към Дейра и протегна ръка. — Жено — промълви той кротко. Ранд присви очи и зачака да последва взрив.

Устата на Дейра се сви и тя настръхна като ястреб, готов да се спусне върху някоя мишка. Не че Башийр приличаше на мишка, разбира се; само на по-малък ястреб. Жената вдиша дълбоко. Дейра понякога можеше да вдиша дълбоко така, че на човек да му се стори, че земята се е разтресла. След което откачи канията с камата от колана си и я сложи в ръката на мъжа си.