Читать «Господарят на хаоса» онлайн - страница 3

Въпреки всичките си досегашни посещения — първите отпреди повече от три хиляди години — Демандред изпита благоговеен трепет. Тук той можеше да почувства Въртела — дупката, изровена в камъка още когато Великият властелин е бил положен тук в плен след мига на Сътворението. Тук го обливаше присъствието на Великия властелин. Физически това място не беше по-близо до Въртела от което и да е друго по света, но тук Шарката беше така изтънена, че можеше да се усети.

Както всеки път, Демандред изпита неудържимо желание да се засмее. Какви глупци бяха онези, които дръзваха да се противопоставят на Великия властелин! О, Въртелът все още бе запушен, но по-тънко, отколкото когато се бе събудил от дългия си сън и се бе измъкнал на воля от собствения си затвор в него. Скоро запушването щеше да се разкъса и Великият властелин щеше да се протегне отново и да досегне цялата земя. Скоро щеше да дойде Денят на завръщането. И той щеше да властва вечно над света. Под сянката на Великия властелин, разбира се. И заедно с онези Избрани, които оцелееха.

— Вече можеш да ме оставиш, Получовеко. — Не искаше това същество да види екстаза, който го обзема. Екстаза и болката.

Шайдар Харан не помръдна.

Демандред отвори уста… и в главата му изкънтя глас.

ДЕМАНДРЕД.

Да го наречеш глас бе все едно да наречеш планина камъче. Връхлетя в мозъка му и почти разби черепа му. Изпълни го с възторг. Той се смъкна на колене. Мърдраалът стоеше и го гледаше равнодушно.

ДЕМАНДРЕД. КАКВО СТАВА НА СВЕТА?

Той никога на беше знаел със сигурност колко за света знае Великият властелин. Беше се изумявал колкото от незнанието, толкова и от знанието. Но не се съмняваше какво точно желае да чуе Великият властелин.

— Рахвин е мъртъв, велики властелине. От вчера. — Последва болка. Така силната еуфория мигновено преля в болка. Ръцете и нозете му се сгърчиха. — Ланфеар изчезна без следа, също както и Ашмодеан. А Грендал казва, че Могедиен не дошла на уговорената им среща. Също вчера, велики властелине. Не вярвам да е съвпадение.

ЧЕЗНАТ ИЗБРАНИТЕ, ДЕМАНДРЕД. ОТПАДАТ СЛАБИТЕ. КОЙТО МИ ИЗМЕНИ, ЩЕ УМРЕ В СМЪРТТА ПОСЛЕДНА. АШМОДЕАН, СГЪРЧЕН В СОБСТВЕНАТА СИ СЛАБОСТ. РАХВИН, МЪРТЪВ В СВОЯТА ГОРДОСТ. ДОБРЕ МИ СЛУЖЕШЕ ТОЙ, НО ДОРИ АЗ НЕ МОГА ДА ГО СПАСЯ ОТ БЕЛФИР. ДОРИ АЗ НЕ МОГА ДА ПРИСТЪПЯ ОТВЪН ВРЕМЕТО.

За миг смразяващ гняв изпълни този ужасен глас и… възможно ли бе да е отчаяние? Само за миг.

СТОРЕНО Е ОТ ДРЕВНИЯ МИ ВРАГ, ОНЯ, ЩО ГО ЗОВАТ ДРАКОН. ТИ БИ ЛИ МЕТНАЛ ГИБЕЛНИЯ ПЛАМ В СЛУЖБА НА МЕН, ДЕМАНДРЕД?

Демандред се поколеба. Цяла година, във Войната за Силата, и двете страни бяха използвали Гибелния плам. Докато не разбраха последствията. Без споразумение или договор — договор никога не бе имало, нито пощада — всяка от двете страни просто престана. В онази година цели градове бяха загинали от белфир, стотици хиляди нишки в Шарката бяха прогорени; самата реалност почти се бе разплела, свят и вселена се изпаряваха като тънка мъгла. Ако гибелният плам отново се понесеше, можеше да не остане повече свят, над който да се властва.