Читать «Небесният огън» онлайн - страница 637

Тя въздъхна и погледна през рамо. Ламгвин яздеше тромаво и оглеждаше гората. Бреане бе до него и го гледаше не по-малко бдително. От Кемлин насам армията й не беше нараснала и с трошица. Твърде много хора бяха чули за благородници, изгнани без никаква причина или заради лоши закони в столицата, за да направят нещо друго, освен да свият устни подигравателно при най-малкото споменаване, че могат да си развалят спокойствието, за да подкрепят законната си владетелка. Съмняваше се, че дори да знаеха кой им говори, щеше да е по-различно. Тъй че сега яздеше през Алтара, придържайки се колкото може повече към леса, защото навсякъде като че ли гъмжеше от въоръжени банди. Яздеше през леса с един обезобразен от белези уличен побойник, с една затъпяла от любов кайриенска благородничка — бежанка, с един дебел ханджия, който едва се сдържаше да не коленичи всеки път, когато го погледнеше, и с един млад войник, който понякога я гледаше така, сякаш е облякла една от онези рокли, които я караше да носи Гебрил. И с Лини. Как иначе. Можеше ли да забрави за Лини?

Само си го помисли и ето че подейства като подкана.

— Ти по-добре гледай напред — обади се Лини. — Един млад лъв напада бързо, когато най-малко очакваш.

— Смяташ, че Таланвор е опасен? — каза рязко Мургейз, а Лини я изгледа накриво и преценяващо.

— Само толкова, колкото може да е опасен всеки мъж. Хубава фигура за един мъж, не мислиш ли? Височък. И със силни ръце. Няма смисъл да оставиш меда да остарее, преди да го изядеш.

— Лини… — каза Мургейз предупредително. Напоследък старицата много често си позволяваше да я кара, както си знае. Таланвор беше хубав мъж, и ръцете му бяха силни, и прасците му бяха добре оформени, но беше млад, а тя — тя беше кралица. Само това оставаше — да започне да гледа на него като на мъж, вместо като на свой поданик и войник. Тъкмо се канеше да каже това на Лини — както и че сигурно си е изгубила ума, ако си мисли, че тя ще се хване с мъж, десет години по-млад от нея: едва ли разликата беше повече — когато Таланвор и Джил, които яздеха пред тях, обърнаха конете. — Дръж си езика, Лини. Ако набиеш тези глупости в главата на младежа, ще те…

Сумтенето на Лини можеше да докара и на най-висшата дама в Андор дълъг срок за размисъл в някоя килия. Ако Мургейз все още беше на трона си, разбира се.

— Сигурна ли си, че искаш да направиш това, момиче? Твърде късно е да промениш решението си, след като скочиш в пропастта, както се казва.

— Ще намеря съюзници там, където мога да ги намеря — отвърна Мургейз.