Читать «Небесният огън» онлайн - страница 583

— Мелиндра снощи се опита да ме убие — каза Мат и Ранд престана да мисли за Девите. — Както си говорихме, изведнъж се опита да ми избие главата от раменете с ритници.

Мат разказа случката накъсо. Камата със златните стършели. Изводите му. Затвори очи, когато каза как е приключил — с простичкото, вкочанено „Убих я“ — и бързо ги отвори, сякаш зад клепачите си бе видял нещо, което никак не държеше да вижда.

— Съжалявам, че е трябвало да го направиш — каза тихо Ранд и Мат сви скръбно рамене.

— По-добре тя, отколкото аз. Струва ми се. Беше Мраколюбка. — Но и това сякаш за него не променяше нищо.

— Ще се справя и със Самаил. Само да се подготвя.

— И колко още остават?

— Отстъпниците не са тук — сряза ги Авиенда. — Нито Девите на копието. Те къде са? Какво си направил, Ранд ал-Тор?

— Аз? Тук пред вратата имаше двайсет, когато се прибирах снощи да си лягам, а оттогава и една не съм виждал.

— Да не би да е защото Мат… — понечи да се намеси Ашмодеан и млъкна, когато Мат го изгледа със смесица от болка и готовност да удари нещо.

— Не говорете глупости — каза твърдо Авиенда. — Фар Дарейз Май няма да предявят тох срещу Мат Каутон за това нещо. Тя се е опитала да го убие и той я е убил. Дори нейната посестрима, ако има такава, не би го направила. И никой не би предявил тох срещу Ранд ал-Тор за нещо, което друг е направил, освен ако той не му е заповядал. Ти си направил нещо, Ранд ал-Тор, нещо голямо и лошо, иначе те щяха да са тук.

— Нищо не съм направил — отвърна той рязко. — И нямам намерение да стоя тук и да го обсъждаме. Облякъл ли си се добре за езда на юг, Мат?

Мат бръкна в джоба на палтото си и опипа нещо. Обикновено държеше там заровете си и чашката.

— Точно като за Кемлин. Омръзна ми да ми се промъкват зад гърба. Искам веднъж и аз да се промъкна изневиделица зад някой от тях. Просто се надявам да си получа проклетото потупване по главата вместо проклетото цвете — добави той с гримаса.

Ранд не го запита какво означава всичко това. Друг тавирен. Двамата заедно навярно щяха да изкривят някак каприза на съдбата. Не се знаеше как, нито дали, но все пак…

— Изглежда, че ще останем заедно още малко. — Мат изглеждаше някак примирен.

В коридора ги пресрещнаха Моарейн и Егвийн — изглеждаха така, сякаш най-голямото усилие, което ги чакаше този ден, беше някоя невинна разходка из градините на двореца. Егвийн, с хладен поглед и спокойна, надянала на пръста си пръстена с Великата змия, спокойно можеше да мине за Айез Седай въпреки айилските си дрехи, шала и забрадката на главата й, докато Моарейн… Златни нишки улавяха светлината, леко прошарили роклята й от сияйно синя коприна. Синьото камъче на челото й, увиснало от златната верижка, която бе пристегнала вълните на черната й коса, блестеше също толкова ярко колкото големите, обковани със злато сапфири на шията й. Едва ли най-подходящото облекло за това, което се канеха да направят, но в своето червено палто Ранд се въздържа от коментари.