Читать «Сърцето на Луцифер» онлайн - страница 249
Дъглас Престън
Агентите се обърнаха, когато тя ги приближи. В единия от тях Хейуърд разпозна личния лакей на Кофи, агент Рабинър. Не изглеждаше доволен, че я вижда.
— Оставете оръжието си в сейфа, капитане — подкани я той наместо поздрав.
Тя извади служебния си пистолет и спрея и ги предаде.
— Изглежда го спипахме — заяви Рабинър с мазна усмивка — Заковахме го за убийството на Декър, а това определено означава смъртно наказание според федералния статут. В момента само трябва да получим психиатричната оценка. До края на деня ще бъде в изолатора в Данемора. Ще изправим този нещастник на процес кажи речи утре.
— Доста сте разговорлив тази сутрин, агент Рабинър — каза Хейуърд.
Това го накара да млъкне.
— Сега бих искала да го видя. Първо аз, а след това ще доведа и друг посетител.
— Сама ли ще влезете или искате охрана?
Хейуърд не си направи труда да отговори. Просто отстъпи назад и изчака, докато един от агентите надникна през стъклото и отключи вратата с готово оръжие в ръка.
— Извикайте, ако ви нападне — рече Рабинър.
Тя пристъпи в ярко осветената килия.
Пендъргаст, облечен в оранжева затворническа униформа, седеше кротко на една тясна кушетка. Стените на помещението бяха дебело подплатени с мека материя и нямаше никакви други мебели.
Известно време Хейуърд не каза нищо. Дотолкова бе вникнала да го вижда в отлично ушит черен костюм, че сегашните му дрехи изглеждаха необяснимо не на място. Лицето му беше бледо и изпито, но все пак спокойно.
— Капитан Хейуърд. — Той се изправи и й махна към кушетката. — Моля, заповядайте.
— Благодаря. Предпочитам да остана права.
— Много добре. — Пендъргаст също остана прав като проява на учтивост.
В малката килия настъпи тишина. За Хейуърд не бе типично да остава без думи, но истината беше, че сама не знаеше какъв импулс я бе накарал да направи това посещение. Тя прочисти гърло.
— Какво толкова сте направил, за да вбесите специален агент Кофи?
Пендъргаст се усмихна малко измъчено.
— Агент Кофи има прекомерно високо мнение за себе си. Така и не успях да се съглася с гледната му точка. Преди няколлко години работихме заедно по един случай, който не завърши добре за него.
— Питам, защото се опитахме да получим юрисдикцията по случая, но за пръв път виждам ФБР толкова упорито да спъва НПУ. При това не по обичайния полусърдечен начин.
— Не съм изненадан.
— Работата е там, че около случая се появиха някои доста странни факти, макар и още неофициално, за които исках да ви попитам.
— На ваше разположение съм.
— Оказва се, че Марго Грийн е жива. Някой на бърза ръка я е закарал в болница, като е уредил да получи медицинска помощ под фалшиво име и е изпратил в гробището трупа на някаква бездомна наркоманка. Медицинският експерт го нарича „неволна грешка“, а директорът с искрено разкаяние твърди, че това е „бюрократично объркване“. Интересно, че и двамата се оказват по случайност ваши стари познати. Майката на Грийн за малко щеше да получи сърдечен удар, щом разбра, че дъщерята, която току-що е погребала, е жива — Тя замълча, присви очи, след което избухна: — По дяволите, Пендъргаст! Не можете ли да направите поне едно нещо по правилата? Как можахте да подложите една майка на подобно изпитание?