Читать «Бурята» онлайн - страница 7

Кимо извади инструмента, провери го и после замахна с въдицата като изкусен рибар. Запрати датчика на 12 метра от лодката, остави го да потъне и после го извади. И тези данни бяха същите като първите.

- Поне открихме нещо, за което да докладваме на шефовете във Вашингтон – каза Халверсън. – Те си мислят, че сме дошли на почивка.

- Предполагам, че е възходящо течение – каза Кимо. – Нещо като „Ла Ниня“. Но това е Индийският океан, така че вероятно ще го кръстят нещо на хинди.

- Може да го нарекат на нас – предположи Талия. – Ефектът Куиварос-Акона-Халверсън, накратко КАХ.

- Забеляза ли как постави своето име най-отпред? – попита Кимо.

- Дамите са с предимство – отвърна тя с усмивка.

Халверсън се засмя и си оправи шапката.

- Докато вие спорите, ще приготвя вечеря. Някой да иска такос с летяща риба?

Талия го изгледа мрачно.

- Снощи ядохме същото.

- Днес не уловихме нищо – отговори Халверсън.

Кимо се замисли. Колкото по-навътре навлизаха в студената зона, толкова по-малко живот откриваха. Сякаш океанът беше станал пуст и студен.

- Предпочитам ги пред консервите – каза той.

Талия кимна, а Халверсън се скри в каютата, за да приготви вечеря. Кимо се изправи и се загледа на запад.

Слънцето най-после се беше скрило зад хоризонта и небето придоби мастиленосин оттенък, с малко оранжево точно над водата. Въздухът беше мек и влажен, а температурата около 30 градуса. Денят беше свършил, а чувството, че са открили нещо изключително, подчертаваше това усещане.

Нямаха представа защо, но изглежда температурната аномалия беше предизвикала хаос в района. Досега в Южна и Западна Индия почти не бяха паднали валежи, а това беше периодът, когато мусоните трябваше да бушуват с пълна сила.

Притеснението беше съвсем основателно, като се има предвид, че един милиард души чакаха сезонните дъждове да съживят оризовите и житни насаждения. Кимо беше дочул, че нервите на хората са опънати до скъсване. Спомените от миналогодишната слаба реколта пораждаха слухове за глад. Нещо трябваше да се промени и то бързо.

Кимо осъзнаваше, че нищо не могат да направят, но се надяваше, че скоро ще открият причината за аномалиите. Последните няколко дни показаха, че са на прав път. След час щяха отново да проверят данните на няколко километра на запад. Но сега беше време за вечеря.

Кимо започна да прибра датчика. Докато го изваждаше от водата, нещо странно привлече погледа му. Кимо примижа. На около сто метра от лодката по повърхността на океана се стелеше черна пелена, подобна на сянка.

- Погледни! – каза той на Талия.

- Стига си се опитвал да ме приклещиш насаме – пошегува се тя с усмивка.

- Говоря сериозно! – настоя Кимо. – Там има нещо!

Талия остави таблета, приближи се и се хвана за ръката му, за да запази равновесие върху тесния бушприт². Кимо посочи към сянката. Тя видимо се разширяваше и се придвижваше по повърхността, подобно на нефтено петно или на водорасли, въпреки че притежаваше странна текстура, която не приличаше на нито едно от тези неща.

- Видя ли това?

Тя проследи погледа му и после вдигна бинокъл към очите си. След малко каза: