Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 213

Точно тогава чудовището повдигна глава и подуши, а тя се събуди.

-      Всичко е наред - каза Алекс на вълчака, като не знаеше дали е вярно. Но все пак не надушваше следа от опасност тук, само миризма на хладни сенки, на студена мъгла и намек за ябълка.

И на изгнило. Този аромат също беше там. Все още.

Може би щеше да го забележи, ако не беше луната. Той беше доста далеч назад, сред дърветата. Просто намек за човек там, залепена фигура, изрязана от черен кадастрон.

При тази гледка всичко в нея, което беше човешко, се заледи. Не и чудовището обаче с неговите люспести ръце и зъби-игли. Вълка беше другарче, някой, с когото да си играе. За нея сякаш чудовището беше решило да вземе най-лошия ѝ кошмар и да го направи истина.

Това щеше да свърши или със смъртта на Вълка, или - онче бонче - Том, Крис, Ели. Ти реши!

-      Не може да направиш това, Вълк - каза тя на тъмния силует сред дърветата. - Те ще те убият. - „Или пък аз, за да ги защитя.“ - Искам да тръгна с Том. Съжалявам, Вълк! Върни се при Пени! Тя се нуждае от теб. Иска ми се да ти помогна отново да станеш Саймън, но не знам как. Не знам дали можеш. - „И дали трябва да опитвам.“

Случайно напъха дясната си ръка в джоба на парката и усети две неща, които прошумоляха. Едното беше сложила там преди време. Беше го забравила. Пазеше го за специален случай. До тази секунда смяташе, че ще го раздели с Том, Крис и Ели. Нещо, с което да отпразнуват началото на дългата им разходка заедно към нещо ново.

Другото беше писмото от майка ѝ, което Ели беше откраднала обратно от Харлан. Беше го чела достатъчно пъти, за да го запомни наизуст, и не ѝ трябваше силната светлина на луната. Но редовете, които сега изскочиха от мрака на ума ѝ, бяха тези, които баща ѝ беше написал.

„Един съвет, скъпа: когато си на ръба, когато изборът е между безопасност и нещо, което може да е по-добро, дори ако е плашещо, рискувай, скъпа! Поеми дълбоко дъх и...”

Не беше излъгала Том. Тя беше... пропуснала? Не, това също беше грешно. Просто не беше разбрала съвсем добре. Сега, когато погледнеше назад, Алекс виждаше, че чудовището скачаше зад чужди очи само когато знаеше къде отива.

През последната седмица сънищата ѝ бяха препълнени с картини, които тя познаваше - изоставената станция на рейнджърите, разбитата ѝ тойота, онзи знак, който сочеше пътя към Мос Ноб и Лунното езеро. Все познати места по продължение на дългата разходка към миналото ѝ.

За Вълка обаче всички те бяха нови.

Значи сега... Вълка виждаше какво прави тя? Като се вмъкваше в сънищата ѝ? Или тихо се плъзваше зад очите ѝ, когато тя беше будна, но не усещаше? Нямаше начин да разбере кое от двете се случваше, но и двете можеха да обяснят как беше успял да я проследи. При положение, че Бък беше близо до нея, Вълка не трябваше да е в състояние да я подуши изобщо. Освен ако и това не се променяше.