Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 201

-      С Том просто искаме да ѝ дадем пространство да обмисли положението - каза Крис. - Не можем да я накараме да иска да бъде с нас, въпреки че за Ели е тежко. Не сме ѝ казали всичко, а и тя няма да разбере.

-      А ти?

-      Малко. Алекс е... тя не е изцяло тук. Можеш да видиш отдалечеността в очите ѝ. - Понякога той се чудеше дали тя не вижда единствено спомени. Като се вземеше предвид какво живееше в главата ѝ, винаги имаше и друга възможност, твърде тревожна, за да иска да мисли за нея по-дълго. - Том прекарва всяка вечер с нея. Тя ще говори с него. Той разбира много по-добре, отколкото аз някога бих могъл. - Болката беше слаба, но все пак го жилна. Държеше на всяка дума, която беше казал на Том в затвора на Рул. Том и Алекс бяха просто... точно един за друг. - Том казва, че Алекс сякаш се е върнала от дълга война. В това има смисъл. Тя беше с Променените месеии наред. И наистина беше загрижена за Саймън.

-      Но Саймън има твоето лице. Тя никога не би си позволила да е загрижена, нито би рискувала живота си за него, ако не усещаше същото към теб.

-      Знам това. Ние сме семейство, предполагам. Том каза, че когато намериш своите хора, намираш себе си. Само че... още не съм сигурен.

-      Мислех, че харесваш Джейдън.

-      О, не, той е страхотен. Облекчен съм, че измисли това. Дори да забравим всичко, което стана, никога нямаше да съм на мястото си с Хана. Тя е толкова териториална. Аз искам да живея на място, което аз съм създал, което да се опитам да направя както трябва, за да намеря хармония. И да избегна всякаква възможност да се променя или да бъда изяден.

-      И двете ще са проблем дълго време, но не вечно. Промяната е задънена улица, Крис. Не е болест. Беше събитие. Единствените деца, които ще се променят от сега нататък, ще бъдат като Ели - твърде млади да се променят веднага, или като теб - които все още могат да се променят.

-      Благодаря! Това е толкова успокояващо.

-      Но е истината. А има и такива като бебето на Пени. Може би ще се пръкне точно като Променените, а може би няма. Фин говореше за това веднъж, каза, че тези бебета, които не са Променени, едва ли ще оживеят, защото родителите им ще ги изядат.

-      Стига! Те не са хамстери.

-      Повечето бозайници унищожават дефектните бебета. Но да кажем, че оцелеят. Те изобщо няма да бъдат като родителите си. Може би дори няма да могат да общуват с тях. Единственото общо помежду им ще бъде това, че ядат хора. Но това е поведение, Крис. Не е съдба. Променените биха могли да ядат друго месо, растения. Храносмилателната им система не се е променила. Само техните мозъци са били изменени. За тях това е постоянно.

„Е... може би.“ Съществуваше Саймън, но това вероятно беше само мечта. Как би могъл да провериш такова нещо все пак?