Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 191

-      Боже мой! - каза той, когато конят се изправи и изпръхтя. - Чуваш ли това?

-      Да. А също и писъци, не само този... този звук. - Очите на Грег блестяха от неотложната нужда и от ранната утринна светлина. - Закъснели ли сме? Мислиш ли, че бомбите...

-      Не. Щом чуваме това, щяхме да сме чули и експлозията. - „Или експлозиите.“ Идеята беше да не е останал никой, който да крещи, или поне не за дълго - Мисля... боже, мисля, че това са Променени.

-      Крис! - Грег гледаше ококорено. - Променените не говорят.

„Сега го правят. Нещо им е дало глас.“ Звукът беше толкова зловещ, че Крис трепереше.

-      Мисля, че казват нещо. Чуваш ли? Истински думи?

-      Да, чувам - каза Грег. - Звучи като...

-      ВЪРВИ, ВЪРВИ, ВЪРВИ! - С блеснали очи, пращяща от внезапната енергия, Алекс зави: - УБИЙ ФИН, УБИЙ ФИН, УБИЙ ХОРАТА МУ, УБИЙ ФИН, УБИЙ...

-      Какво става? - изписка Мели. Обръщайки се диво, тя притисна ръце до ушите си, докато Променените ревяха. - Илайъс! Илайъс, какво правят те, какво...

-      Не! - извика Фин, но гласът му беше глас в пустиня като малко зрънце. Беше като да слушаш писък, изгубен в бученето на водопад.

И тогава за Том всичко се разби, светът се разпукна в яростен водовъртеж от звук и движение - точно както в деня, когато светът умря, и в нощта, когато взривиха мината и земята под краката му потрепери. Само че сега вместо черно торнадо от птици, вилнеещи елени и объркани животни, мозъкът му се опитваше да се разпадне, а земята все едно се бе прозинала широко, за да го погълне завинаги... Този път краят принадлежеше на Променените.

Всички те се задвижиха като един, вилнеейки през площада. Хората на Рул крещяха, подхлъзваха се, заплитаха се едни в други в бързината да избягат, но нямаше къде да отидат. Бяха обградени от Променените, от мъжете на Фин и от хаос от коне, които цвилеха и се изправяха, а копитата им удряха по лед и земя, трошаха тела и разбиваха глави. Променените се завъртяха към хората на Фин, повечето от които все още се опитваха да вдигнат оръжията си, но бяха закъснели. Променените нападнаха - странните изменени Променени скачаха от цвилещите коне, а другите изглеждаха като марионетки, внезапно освободили се от конците си - и се хвърлиха към хората на Фин в едно кипящо безумие. Площадът избухна, когато мъжете на Фин започнаха да стрелят напосоки. Куршумите свистяха като вой на стършели. Беше като да гледаш сцена от филм, в която армия превзема село и скоро няма да има нито един оцелял.

На площадката Алекс пищеше, ръцете ѝ бяха на главата, пръстите разтворени широко, очите изцъклени, а в устата ѝ се събираше кръв от червената река, течаща от носа ѝ, сякаш нещото, което беше изригнало в нея, я разкъсваше. Отляво на Том Мели отново изкрещя, когато едно момиче на кон дойде до стълбите, за да се хвърли върху жената с бързо гмуркане. Тя се удари в парапета, отскочи, претърколи се и се опита да се измъкне. Но момичето се покатери на гърба ѝ и заби зъби във врата на старата жена. Мели изрева и се изправи като кон, опитващ се да хвърли ездача си, ръцете ѝ диво драскаха в опит да се хванат за нещо.