Читать «В плен на магията» онлайн - страница 8

— Това е реалност, нали? — попитах.

Заоглеждах малката стая. Тя бе слабо осветена, изпълнена със слаб аромат на някакво иглолистно дърво, може би кедър. Нямаше други мебели, освен леглото и нисък стол с бамбукова облегалка. През единствения прозорец влизаше ярка златисточервена светлина, която ми подсказа, че е ранна вечер.

— Не е сън или халюцинация след мозъчно сътресение?

Майка ми обви с ръка раменете ми и притисна топли устни към слепоочието ми.

— Тук съм, миличка — промълви. — Наистина съм тук.

Е, сега вече се разплаках. При това силно. Дълбоки, сърцераздирателни хлипове, които ми причиняваха физическа болка. През риданията се опитах да й разкажа всичко, което се бе случило в Торн, макар да осъзнавах, че нищо не ми се разбира.

Когато пристъпът ми най-после отмина, се облегнах на гърдите й. Дишах треперливо и все още хълцах. По нейното лице също се стичаха сълзи, които капеха върху косата ми.

— Добре — казах накрая. — Разказах ти за ужасната ми лятна ваканция. Твой ред е.

Мама въздъхна и ме прегърна по-здраво.

— О, Соф — прошепна съвсем тихичко. — Дори не знам откъде да започна.

— Като за начало защо не ми кажеш къде сме?

— В базата на Бранник.

След тези думи си припомних всичко. Изи, меча, Елодия, която превърна тялото ми в смъртоносна кукла на конци.

Елодия? — повиках я наум. Тук ли си още?

Отговор обаче не последва. В момента само аз обитавах главата си. И като заговорихме за нея…

— Какво се случи?

— Финли — това е по-голямата сестра на Изи — отиде да я търси. Изи каза, че си я нападнала с магия. Мислех, че вече нямаш магически сили…

— Нямам — отвърнах. — Само че… Ще ти обясня по-късно. Та значи, Финли ме е цапардосала по главата с нещо, така ли? С какво, с бейзболна бухалка? С някой ТИР?

— С фенерче — обясни майка ми и внимателно раздели косата над цицината на главата ми, която сигурно беше с размера на баскетболна топка.

Известно време и двете мълчахме, макар да бяхме наясно какъв ще е следващият ми въпрос: Защо, по дяволите, майка ми — която през целия си живот странеше от всичко, свързано с магията — бе избрала да прекара лятото с банда ловци на чудовища?

Нещо обаче ми подсказваше, че отговорът й ще бъде „Сложно е за обяснение“. А когато все пак получех такова, нямаше да ми хареса. Затова, макар да умирах от желание да науча причината за идването й тук, реших да оставим това за по-късно. Най-добре за момент, когато мозъкът ми не се опитва да изскочи от черепа.

— Беше горещо — казах. Разговорът за времето е най-подходящ, когато искаш да избегнеш сложни и неприятни теми. — Навън, тоест. Къде по-точно се намира тая база?

— В Тенеси — отговори мама.

— А-ха, значи… Тенеси ли?!

Отдръпнах се назад и седнах, за да я виждам по-добре.

— Използвах Итинериса да стигна от Англия дотук. Нали се сещаш, онзи магически портал… — започнах да обяснявам, но тя вече кимаше, явно знаеше за него. — Както и да е, тръгнах от абатство Тори през нощта и когато се озовах тук, още бе нощ. Не може да съм отишла толкова далеч!