Читать «В плен на магията» онлайн - страница 5

Претърколих се с усилие на една страна. От движението нещо в рамото ми се разтегна толкова силно, че в очите ми избиха сълзи, но поне постигнах целта си: отърсих се от кацналата върху гърдите ми Бранник.

Тя изпищя. Чух приглушено тупване — много се надявах да е било от ножа, паднал на земята. Не че губих време да проверявам. На длани и колене пропълзях до меча на Арчър. Пръстите ми се сключиха около дръжката и го придърпах към себе си.

Използвах го като лост и успях да се изправя на крака. Обърнах се към тийнейджърката, която все още седеше на земята. Тялото й бе наклонено назад, беше се подпряла с длани на земята и дишаше тежко. Вече не се опитваше да се прави на страшен и хладнокръвен воин; сега бе просто едно уплашено дете.

Зачудих се на какво се дължи тази промяна. Не я заплашвах с меча, а го използвах вместо патерица. Краката ми силно трепереха и бях убедена, че ми личи. Знаех също, че лицето ми е набраздено от струйки сълзи и пот. Едва ли представлявах особено заплашителна…

Изведнъж си спомних изражението й, когато й казах как се казвам. Познаваше ме или най-малкото бе чувала за мен, следователно вероятно знаеше каква съм.

Или поне каква бях преди.

Опитах се да я изгледам като истинска принцеса демон. Оказа се трудна работа, понеже косата ми падаше в очите и ми пречеше, а носът ми течеше.

— Как се казваш? — попитах.

Тя не отделяше поглед от мен, но ръцете й неспокойно пълзяха по земята. Без съмнение търсеше ножа.

— Изи.

Вдигнах и двете си вежди. С подобно име трудно можеш да уплашиш когото и да било.

Изи вероятно изтълкува съвсем правилно изражението ми, защото се намръщи.

— Казвам се Изолда Бранник, дъщеря на Айслин, дъщеря на Фиона, дъщеря на…

— Да, да, ясно — дъщери на куп страховити и свирепи дами. Схванах.

Прокарах длан по лицето си. Очите ми смъдяха, сякаш бяха пълни с пясък. Имах чувството, че през целия си живот не съм била толкова изтощена. Главата ми като че бе натъпкана с цимент и дори сърцето ми биеше бавно и уморено. Освен това не ми даваше мира мисълта, че пропускам нещо важно.

Изхвърлих я временно от ума си и отново насочих вниманието си към Изи.

— Търся Грейс Мерсер.

Достатъчно бе да произнеса името на майка си на глас и в гърлото ми заседна грамадна болезнена буца. Примигнах и добавих:

— Казаха ми, че ще бъде при Бранник, а наистина трябва да я открия.

И да я прегърна, да се сгуша в нея и да плача около хиляда години, продължих наум.

— При нас няма никаква Грейс Мерсер — поклати глава Изи.

Все едно ме удари.

— Не, тук трябва да е! — викнах аз.

Образът на момичето пред мен се замъгли, започна да потрепва и осъзнах, че го гледам през пелена от сълзи.

— Кал каза, че е при Бранник — настоях аз, но после гласът ми се прекърши.

Изи изпъна гръб.

— Е, който и да е Кал, сбъркал е. Всички в базата „Бранник“ носят фамилия Бранник.

Да открия майка си — това беше единственото нещо, което ме интересуваше от мига, в който Кал се обърна и хукна към горящото абатство Торн. Защото ако успеех да намеря мама, всичко щеше да се оправи. Щях да намеря и останалите — баща си, Джена, Арчър и Кал.