Читать «В плен на магията» онлайн - страница 120

— Вероятно никога няма да бъде същото — каза мама, която тъкмо бе заобиколила колата.

— А може би това е за добро — казах аз с въздишка.

— Как мислите, какво ще правят със сградата? — зачуди се Джена.

— Честно казано, иска ми се да я изгорят — отсече Арчър. — И като са започнали, най-добре да потопят и острова.

Тръгнахме към къщата. Откъм морето подухна бриз и развя косата ми. Вътрешността на училището вече не изглеждаше така запусната и мръсна, но ми се стори, че атмосферата винаги щеше да бъде някак тъжна. А може би това беше просто илюзия.

Минахме покрай прозореца с витража и аз вдигнах поглед. Доволна бях, че са го възстановили и главите на ангелите отново си бяха на мястото. Огряно от есенното слънце, цветното стъкло хвърляше красиви отблясъци. Когато приближихме балната зала, тихото мърморене, което се разнасяше от нея, се усили.

— Нервна ли си? — попита мама и ме хвана за ръката.

— Не-е — отговорих. Само дето блеех като овца и се съмнявам, че успях да я убедя.

Разнообразните по форма и цвят маси вече ги нямаше, а на тяхно място в залата бяха наредени множество черни столове, на които обаче не седеше никой. На подиума, където преди се намираше учителската маса, сега бяха поставени дванайсет стола (макар че би било по-правилно да се нарекат „тронове“). Единайсет от тях бяха заети.

Членовете на новосформирания Съвет като един се изправиха на крака, когато влязох в залата. Аз обаче на мига вдигнах ръце:

— О, боже! Моля ви, не правете така. И без това съм достатъчно притеснена.

Един от представителите на феите, грамаден мъж с изумруденозелени криле, ме изгледа намръщено:

— Като на наследник на поста председател на Съвета ви се полага определено уважение.

— Чувствам се уважавана и без подобни формалности. Честна дума.

Стори ми се, че им се иска да спорят още с мен, но в крайна сметка всички отново седнаха.

— Обмисли ли предложението ни? — попита една от жените.

Реших, че е вещица, но бе трудно да се определи със сигурност.

Вместо да й отговоря, седнах на един от черните столове.

— Може ли вместо това аз да ви попитам нещо? — Никой не кимна, но въпреки това продължих: — Защо избрахте точно мен? Тоест, ясно — аз съм демон, но и Ник е такъв. Защо не се обърнахте към него? Заради онази история… когато обезумя и уби хора ли?

Мъжът фея със зелените криле се вторачи в мен.

— Да, това е една от основните причини — каза тя. — Но не е единствената. — Жената преплете пръсти, после отпусна длани в скута си, при което видях да изскачат лилави искри. Бях права, наистина беше вещица. — Смелостта, силата на духа и… инициативността, които показа при спирането на Лара Касноф, силно ни впечатлиха. Особено заради крехката ти възраст. Ти не позволи на страха да те заслепи и направи онова, което трябваше. — След тези думи огледа колегите си. — Вероятно всички ние бихме могли да се поучим от това.

— А сега — започна висок мъж с бяла коса, — взе ли реше…

— Защо възстановихте „Хеката“?

През Съвета като вълна премина тиха въздишка.

— Защото — отвърна вещицата, — за нас училището винаги е било полезна институция. Нямаме намерение да позволим тези… злощастни събития да унищожат вековна традиция. През следващия месец всички ученици, на които е наложено да изтърпяват наказанията си тук, ще се върнат в „Хеката“. След това животът ще се върне в нормалното си русло.