Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 24

Рейчъл Хокинс

— Вързала си е косата като ученичка. Имах такава панделка, когато бях на седем. Според мен на възрастна жена стои ужасно.

— И според мен. Тук витае теорията, че това е нейният портативен портал към ада. Нали разбираш, развързва я и после пак я завързва, за да се презареди със злоба.

Разсмях се, макар че ми мина през ум дали Джена не го казва сериозно.

— Има и още един надзирател — добави Джена — Казва се Калахан, накратко Кал. Но не го виждам тази вечер.

Обърна поглед към учениците. Забелязах Арчър на една маса с още няколко момчета. Те се смееха на нещо, което той току-що беше казал. Искрено се надявах да не е историята за „лошото куче“.

— А това момче познаваш ли го? — попитах аз с пресилено безразличие.

— Арчър Крос, типичното лошо момче и разбивач на сърца. Магьосник е. Всяко момиче тук е влюбено в него. Да си падаш по Арчър Крос е класика.

— Ами ти падаш ли си по него?

Джена ме погледна изпитателно за няколко секунди, преди да отговори.

— Не е мой тип.

— Е, какво, не ти харесват високи, тъмни и красиви момчета ли?

— Не — отвърна тя безгрижно. — Въобще не харесвам момчета.

— О! — беше единственото, което успях да кажа. Никога не съм имала хомосексуална приятелка. Не че изобщо съм имала някакви приятелки.

Без да откъсвам поглед от Арчър, промълвих:

— Е, аз пък се опитах да го убия одеве.

Джена така се задави с пая, че за малко не започна да й излиза от носа. Наложи се да й разкажа какво се случи.

— Г-жа Касноф изобщо не се впечатлява от поведението му.

— Той имаше много проблеми миналата година. По едно време отсъстваше за цял месец и се носеха слухове, че е ходил до Лондон.

— Защо? Едва ли само за да се повози на прословутите им двуетажни автобуси.

Джена ме погледна учудено.

— Не, в Лондон е главната квартира на Съвета. Всички си помислихме, че е минал през Очистването.

Бях чела малко за това в книгите на майка ми. Очистването е много тежък ритуал за отнемане на магическите способности. Но понякога се случва един на стотици магьосници да не оцелее след него. Никога не съм чувала някой да се подлага на него доброволно.

— Защо би направил това?

— Те двамата с Холи бяха… много близки. И той прие много тежко смъртта й. Чули са го да казва на г-жа Касноф, че ненавижда магиите и иска да стане пак нормален човек.

— Хм. Значи те с Холи са били гаджета?

— Може да се каже.

Явно нямаше да изкопча нищо повече от Джена по този въпрос.

— Е, все пак май не е минал през Очистване, понеже все още има магическите си способности.

— Да, има способности в панталоните си — каза Джена през кикот.

Преди да успее да се доизкаже, г-жа Касноф стана от мястото си. Вдигна ръка и настъпи такава мигновена тишина, сякаш беше направила заклинание.

— Ученици, вечерята приключи. Ако не сте тук за първа година, моля напуснете залата. А другите нека останат по местата си.

Джена ми хвърли съчувствен поглед.

— Предварително се извинявам за това, което след малко ще видиш.

— Какво? — попитах аз и залата започна да се изпразва. — Какво ще се случи?

— Само ще кажа, че може би ще съжаляваш за второто парче торта.