Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 23

Напълнихме таблите и се огледахме къде да седнем. Видях Елодия, Частън и Анна на една маса в края на залата и веднага потърсих маса възможно най-далеч от тях. Имаше свободни места почти навсякъде и сякаш чух как майка ми казва:

— Е, Софи, сега е моментът да се запознаеш с повече хора.

Но тя не беше тук и ми направи впечатление, че Джена също не беше въодушевена от идеята да се социализира. Забелязах една малка бяла маса в самия край на залата и я показах на Джена.

Изглеждаше сякаш задигната от детско чаено парти. Но понеже беше единствената маса за двама, нека да не ставаме претенциозни.

Настаних се на единия от двата бели стола. Краката ми едва се побраха под масата, на което Джена се засмя.

Погълнах божествената храна в чинията си и започнах да разпитвам Джена за някои от присъстващите. Най-напред погледът ми попадна на учителската маса. Беше най-голямата и най-красивата, направена от масивно абаносово дърво. Освен г-жа Касноф, която беше седнала начело, имаше още петима възрастни — двама мъже и три жени. Феята беше много лесна за разпознаване, а Джена ми каза, че мъжът до нея е г-н Фъргюсън, зооморф.

От дясната му страна стоеше млада жена с почти виолетова коса и очила с дебели рамки като на Джена. Кожата й беше толкова бледа, че си помислих да не е вампирът, за който г-жа Касноф ми спомена. Оказа се г-жа Ийст, бяла магьосница.

— Този до нея е вампирът — обясни ми тя и посочи към един много красив мъж на около трийсет, с черна къдрава коса. — Лорд Байрон.

Сега беше мой ред да се ококоря.

— Няма начин! Авторът на „Пленителна като нощта“ и т.н.? Той е вампир?

— Да — потвърди Джена. — Някакъв вампир го срещнал в Гърция към края на живота му. После Съветът го държал като затворник много дълго време, понеже е знаменитост. Той непрекъснато се опитвал да се върне в Англия и да превърне всички във вампири. Но когато го пуснали, дошъл тук, за да бъде учител.

— Ау! — възкликнах аз, като гледах човека, за когото писах есе по литература миналата година. — Колко ли е неприятно да си безсмъртен и да трябва да прекараш цяла вечност тук.

Изведнъж осъзнах на кого говоря.

— Извинявай! — казах набързо и се загледах отново в храната си.

— Няма нищо — каза Джена и натъпка устата си с пай. — Аз не възнамерявам да прекарам особено голяма част от дългия си живот в „Хеката“, повярвай ми.

Искаше ми се да попитам Джена какво е да знаеш, че си безсмъртен. Все пак вампирите са единствените магически същества с вечен живот. Дори феите в един момент угасват, а вещиците и зооморфите не живеят по-дълго от обикновените хора.

Посочих към високата жена с къдрава кафява коса, която стоеше срещу г-жа Касноф.

— Коя е тя?

Джена завъртя очи и изохка.

— Ъх. Г-жа Вандерлиден или просто Ванди, както я наричаме. Не пред нея, разбира се. Ако се изпуснеш, никога няма да се измъкнеш от наказание. Тя е тъмна вещица… или поне е била. Съветът я лишил от способностите й преди време. Сега е просто нещо като домакинка на общежитията ни. Има задължения да следи за реда и правилата, освен това е супер зла.