Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 20

— И изведнъж се оказа, че тя не иска да се движи повече с нас — намеси се Частън. — Започна да прекарва цялото си време с Джена и напълно ни загърби. Поискахме й обяснение, но единственото обяснение беше, че Джена е била по-забавна от нас.

Тя ме погледна така, сякаш казваше, че е абсолютно невъзможно някой да е по-забавен от тях трите.

— А после в един мартенски ден видях Холи да плаче в библиотеката — намеси се Елодия. — Каза ми само, че е свързано с Джена, но не искаше да сподели нищо повече.

— Само два дни по-късно Холи беше намерена мъртва — каза Частън с мрачен глас.

Стори ми се, че всеки момент ще проехти гръм, както би следвало след съобщение като това. Но единствения звук, който се чуваше, бе от дъжда.

— Открили са я в банята на горния етаж — продължи Елодия и гласът й звучеше досущ като шепот. — Била е във ваната, с две дупки от зъби точно на врата й. Тялото й било почти напълно обезкървено.

Сега вече стомахът ми слезе в петите и чувах как сърцето пулсира в ушите ми. Нищо чудно, че Джена реагира така, когато споменах съквартирантката й.

— Това е ужасно.

— Да, точно така — добави Частън.

— Но…

— Какво „но“? — Елодия присви очи.

— Ако всички са толкова сигурни, че е била Джена, защо тя все още е тук? Не би ли трябвало Съветът да я прогони или нещо подобно?

— Пратиха един човек — започна Частън и сложи кичур коса зад ухото си. — Но той каза, че раните на Холи не можело да са от зъби. Били прекалено… чисти.

Преглътнах тежки.

— Чисти?

— Вампирите се хранели доста по-грубо — отвърна Анна.

Опитах да запазя максимално самообладание, докато казах:

— Е, щом съвета са казали, че не е била Джена, значи сигурно не е била тя. Те едва ли биха допуснали някой бесен вампир да ходи в едно училище с децата на магическите същества.

Единствено Елодия ме погледна в очите.

— От Съвета грешат — заяви тя категорично. — Холи живееше с вампир и беше убита, като цялата кръв в тялото й е била източена през две дупки на врата. Какво друго може да се е случило?

Частън и Анна изобщо не поглеждаха към мен. Тук определено ставаше нещо странно. Не разбирах защо тези момичета бяха толкова решени да ме убедят, че Джена е убийца. Не се хващах. А и последното нещо, от което имах нужда още от първия си ден, е да бъда въвлечена в някакви разправии между вампири и вещици.

— Вижте, все още не съм си разопаковала багажа… — започнах аз, но Анна реши да смени тактиката.

— Забрави вампирката за малко, Софи. Послушай ни. — Гласът й беше мек като памук. — Наистина имаме нужда от четвърта вещица за нашето сборище.

— Така е. А и можем да те научим на толкова много неща за тъмното вещерство. Нищо лично, но ми се струва, че ще имаш нужда от помощ.

— Аз, ъ-ъ, ще си помисля, става ли?

Обърнах се и се опитах да си тръгна, но вратата се хлопна на сантиметри от лицето ми. В стаята като че ли задуха силен вятър и снимките на стената се разклатиха. Обърнах се пак към момичетата — и трите ми се усмихваха, а косите им се развяваха във въздуха, сякаш бяха под вода.