Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 18

— София Мерсер, нали?

Това ми помогна да осъзная, че устата ми е отворена. Затворих я толкова рязко, че зъбите ми изтракаха толкова шумно и ехото отекна в празната стая.

— Да, аз съм Софи.

— Чудесно! — каза ниското момиче. — Търсихме те. Аз съм Анна Гилрой, това е Частън Бърнет — тя посочи блондинката. — А това е Елодия Парис.

— О! — възкликнах аз и се усмихнах на красавицата. — Много хубаво име. Като Мелодия, но без „М“ отпред.

Тя се усмихна самодоволно.

— Не, като Елодия.

— Бъди любезна — прикани я Анна, преди да се обърне отново към мен. — Частън, Елодия и аз сме нещо като комитет по посрещането на новите вещици. Така че, добре дошла!

Тя протегна ръка и аз се зачудих дали се предполага да я целуна, но после се опомних и се здрависах с нея.

— Вие сте вещици?

— Точно това казахме току-що — отвърна язвително Елодия, с което си заслужи още един остър поглед от Анна.

— Съжалявам, просто до сега не съм срещала други вещици.

— Наистина ли? — попита Частън. — Имаш предвид, че никога не си срещала какви да е вещици или че просто не си срещала други тъмни вещици досега?

— Моля?

— Тъмни вещици — повтори Елодия с тон, който изпревари Навзикая в състезанието за най-надут маниер на говорене.

— Аз… такова… дори не знаех, че има различни типове вещици.

Сега и трите ме гледаха така, сякаш съм проговорила на санскрит.

— Да, но ти си тъмна вещица, нали? — попита Анна и извади някакъв лист от сакото си.

Беше нещо като списък и тя го проучи внимателно.

— Нека да видим… Ласитер, Менделсон… ето, Мерсер, София. Тъмна вещица. Това си ти.

Тя ми връчи списъка, на който пишеше „Нови ученици“. Имаше около трийсет имена с техните класификации в скоби. Зооморф, фея, бяла вещица. Само срещу моето име пишеше „тъмна вещица“.

— Бели и черни… Какво е това, да не сме пилета?

Елодия ме погледна втренчено.

— Ти наистина ли не знаеш? — попита Анна търпеливо.

— Да, наистина не знам — отвърнах любезно, но вътрешно започвах да се дразня. Какъв е смисълът да имам майка, пълен експерт по магически въпроси, след като не ми е казала нещо толкова важно.

Е, предполагам вината не е нейна, защото информацията за модерното вещерство е доста секретна, откакто се побъркаха на тема „да не ни разкрият“… но, мамка му, това беше много объркващо.

— Белите магьосници… — започна Анна, но Елодия я прекъсна.

— Белите магьосници правят келяви магии. Любовни магии, предсказване на бъдещето, откриване на местонахождение и… де да знам, могат да появяват зайчета и котенца или пък дъга в небето и други подобни — каза тя и махна с ръка пренебрежително.

— О! — възкликнах аз, като се замислих за Фелисия и Кевин. — Разбирам. Келяви магии.

— Тъмните вещици правят по-сериозни неща — обяви Частън. — А и силите ни са в пъти по-големи. Ние можем да правим блокиращи магии и дори да контролираме времето. Също така можем да станем некроманти, ако…

— Брей! — възкликнах аз. — Некроманти? Които имат власт над смъртта?

И трите кимнаха енергично, сякаш ставаше дума за разходка до мола, вместо за възкресяване на зомбита.