Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 110

Трепнах, но не от болка. Не съм вещица. Никога не съм била. Г-жа Касноф ми беше обяснила, че силите на демоните са много подобни на тези, използвани от тъмните вещици, така че не е трудно демон да „мине“ за вещица, докато не направи нещо ужасяващо, като например да изпие кръвта на няколко вещици, за да стане по-силен.

Харесваше ми да мисля, че съм вещица. Беше много по-приятно, отколкото демон. За мен демонът означаваше чудовище.

Джена протегна ръка и започна да рови в косата ми.

— Какво правиш?

— Проверявам дали имаш рогца под всичката тази коса — засмя се тя.

Избутах ръката й, но не можех да не се засмея.

— Радвам се, че моята чудовищност те забавлява, Джена.

Тя спря да играе с косата ми и ме прегърна през рамо.

— Ако ще си говорим като едно чудовище на друго, мога да ти кажа, че не е толкова лошо. В крайна сметка можем заедно да сме си чудовища.

Отпуснах глава на рамото й.

— Благодаря ти — казах аз нежно.

Някой почука леко на вратата и двете се огледахме.

— Сигурно е Касноф — казах аз. — Днес ме провери поне пет пъти.

Това, което не казах на Джена, беше, че последния път разпитах г-жа Касноф какво точно ще означава за мен да съм демон.

— Означава, че винаги ще бъдеш невероятно силна, София. Означава, че точно както баща ти и от теб се очаква да използваш силите си в полза на Съвета.

— Значи съдбата ми е вече предначертана? Гадост.

Тя се засмя и потупа ръката ми.

— Това е една чудесна съдба. Много вещици биха убили, за да имат такава сила. Някои даже го направиха вече.

Просто кимнах, защото не можех да обясня как точно се чувствах. Не исках да съм София Великата и Ужасната. Нещата от този сорт бяха приоритет на Елодия и момичетата като нея — амбициозни и красиви.

Аз си бях просто аз — забавна, уверена и умна, но не ставах за лидер.

Докато стоях там онази нощ с г-жа Касноф, а Кал все още държеше ръката ми, аз се осмелих да задам въпроса, който не ми даваше мира.

— Опасна ли съм? Например като Алис?

Тя ме погледна в очите и не се поколеба.

— Да, София. Опасна си и винаги ще бъдеш. При някои полудемони, като баща ти, е възможно да минат години без никакъв инцидент. И въпреки това с него винаги има друг член на Съвета, за по-голяма сигурност. А други като твоята баба Луси, нямаха този късмет.

— Какво се е случило с нея?

Тя отмести поглед настрани и каза много тихо.

— Окото на Бога убиха Луси, но имаха основание. Въпреки че живя трийсет години, без да нарани никого, нещо… нещо се е случило с нея една нощ и тя показала истинската си природа.

Тя си пое дълбоко дъх и продължи:

— Убила е твоя дядо.

Известно време не се чуваше нито звук. Най-сетне се осмелих да попитам:

— Значи нещо такова може да се случи и с мен? Мога просто да се събудя един ден и да видя сметката на някого около мен?

А като казах тези думи, мислено видях майка си да лежи в локва от кръв пред мен. Стомахът ми се обърна и ми прилоша.

— Възможно е — отвърна г-жа Касноф.

— А има ли начин да спра да бъда демон, да се превърна в нормален човек?

Тя ме гледаше замислено известно време, а после отвърна:

— Да, можеш да минеш през Очистващия ритуал. Но е почти извън съмнение, че това ще те убие.