Читать «Джунглата» онлайн - страница 214

Само размерите му напомняха за контейнер, иначе стените бяха от лъскава неръждаема стомана и цялото нещо имаше вид на някаква свръхмодерна машина. От него излизаха десетки кабели, подобни на пипала — захранващи и за пренос на данни, плюс многочислени резервни. От едната страна стърчеше стъклено преддверие и вътре се виждаха белите гащеризони, прякоросвани „зайчета“, които се използваха при работа в стерилна среда. Имаше закачалка за четири зайчета, но на нея като балони с изпуснат въздух висяха само три.

— Бахар? — попита Лоулес.

— Не може да има съмнение — кимна Хуан и смени наполовина изпразнения пълнител с пълен.

Той отвори вратата и беше посрещнат от струя въздух от намиращото се под налягане помещение. Това беше друг способ да се предпази квантовият компютър от замърсяване. Хуан стрелна поглед към Мак Ди, за да съгласуват действията си, завъртя топката на следващата врата и същевременно се хвърли с цялата си тежест срещу нея. След това веднага приклекна, а Мак Ди покриваше отгоре. Можеха да не си правят труда, защото и това помещение се оказа част от многопластовата защита — второ празно преддверие с демагнетизиращи постелки по пода.

Те повториха упражнението с последната врата и нахлуха в отворено пространство, където се носеше лекото бръмчене на електроника. Това би могъл да бъде светът на мечтите за Мърф и Стоуни. В помещението господстваше компютърът и неговата периферия — призрачно черно присъствие, което някак си им се стори живо. Хуан почувства суровата му сила и космите по ръцете му настръхнаха.

— Мъртви ли са? — попита един невидим Бахар, вероятно предполагайки, че Смит Мохамед се е върнал да докладва.

— Не — отговори женски глас. — Те са тук. Добре дошъл, председателю Кабрило. Наблюдавах вашия напредък.

Хуан почувства хладни тръпки, когато осъзна, че го беше заговорил компютър.

Гунаван Бахар се появи иззад сърцевината на компютъра и се вторачи с ококорени очи в двамата въоръжени мъже, които се бяха изправили срещу него. Изглеждаше смешен, защото от белия гащеризон се виждаше само лицето му под качулката.

— Не — възрази той, — това е невъзможно. Нищо не може да проникне през бункера на входа.

— Вероятно си прав — съгласи се Хуан с лека усмивка. — Не сме се и опитвали. Отиди там.

Компютърът заговори отново.

— Моят предшественик, машина, наречена „Оракул“, изчисли, че Корпорацията не може да бъде парализирана до бездействие от плана на господин Бахар. А аз реших, че може, затова смятам, както го изисква възпитанието, да се извиня.

— Не се притеснявай. Аз също се съмнявах.

— Председателю — попита учтиво машината, — мога ли да ти задам един въпрос?

— Разбира се.

— Какво възнамеряваш да направиш с мен?

— Съжалявам, но ще взема тези кристали.