Читать «Джунглата» онлайн - страница 212

Докато Мак Ди го прикриваше, Хуан изгуби ценно време да си търка очите, за да може да вижда отново.

Лоулес откачи единствената си граната, извади щифта и я запрати с дъговидно движение като истински питчър. Смъртоносното кълбо се затъркаля по земята, след като завърши ниската си парабола, и се спря точно до ъгъла, зад който мъжът беше потърсил укритие. Мак Ди не би могъл да хвърли по-точно. Той хвана Хуан за ръката, за да го насочва като слепец, когато гранатата избухна. Солната колона беше достатъчно порьозна, за да позволи на взривната вълна да откърти различни по големина парчета, които засипаха арабина като шрапнели.

Въпреки че по страните му се стичаха сълзи, зрението му се подобряваше непрекъснато и Кабрило продължаваше напред през помещенията, а Мак Ди крачеше до него. Само миг по-късно попаднаха в засадата.

Тъкмо влязоха в другото помещение, когато се оказаха под обстрел от автоматите на поне шестима. Причината да успеят да се измъкнат невредими, беше, че един от стрелците избърза и пусна откос по сенките им, без да изчака да влязат навътре в помещението. Дебелата стена погълна стотици куршуми, докато терористите продължаваха да стрелят.

— Ще се опитат да ни задържат тук, докато другите ни настигнат — задъхано изстреля Хуан, а сърцето му продължаваше да блъска. После се огледа. Фланговете и гърбовете им бяха напълно незащитени.

Мак Ди пусна няколко откоса напосоки, за да покаже на терористите, че са оцелели при атаката.

Кабрило хвърли пушката си на транспортната лента и после използва опората на ролките, за да се прехвърли и той на нея. Лентата бе изработена от телена мрежа, облицована с индустриален каучук. Когато рудникът е бил затворен, насипаната за извозване сол е била оставена на непрекъсната купчина върху лентата.

Лоулес видя какво прави и го последва.

— Трябва да бързаме и да не вдигаме шум — предупреди го Хуан.

След това пусна още един откос от своя REC7, който предизвика шумна канонада в отговор. Докато терористите стреляха по всичко, което им се струваше, че мърда, двамата другари бързаха покрай безкрайната купчина сол, струпана на лентата. Беше опасно начинание и всяка грешка можеше да доведе до изсипване на сол от лентата, която щеше да издаде местонахождението им и да предизвика неизбежната им смърт.

Придвижваха се незабелязано като сенки, промъквайки се над позицията, където зад изоставено рудничарско оборудване се бяха укрили терористите. Честотата на стрелбата им постепенно намаля, но ехото продължаваше оглушително да кънти из помещението.

Като пълзяха и се хлъзгаха, без да изпускат здраво стиснатите си автомати, Кабрило и Лоулес успяха незабелязани да пресекат неприятелската линия. Един от стрелците попита високо на арабски защо американците са престанали да стрелят.

— Защото са се уплашили — отговори друг и пусна дълъг откос.

— Тишина! — изкомандва някой.