Читать «Джунглата» онлайн - страница 200

— Мисля — включи се Марк, — че бункерите, които не са превърнати в музеи или туристически атракции, са били запечатани от властите. Поне така съм чувал.

— Можем да си пробием път с „Хипертерм“ — отбеляза уверено Макс. — Както срязахме онзи танкер… как му беше името?

— „Сидренски залив“ — отговори Хуан и цял потрепери. Той беше още на борда, когато експлозивът за рязане на метали бе прерязал с пламъците си корпуса, както ножът срязва прясното сирене. След това отново насочи вниманието си към основната им тема. — Ако се наложи, това ще бъде задният вход към рудника.

След описанието следваха нарисуваните на ръка планове на всички двайсет и четири етажа на мината. На тях се виждаше как в грамадни помещения са копали солта, като са оставяли огромни колони, за да удържат тежестта на скалите отгоре. Мърсър беше включил и сведения за вентилационните шахти и канала за отвеждане на водата.

— Толкова подробно, че направо не е за вярване — отбеляза Хуан, докато прехвърляше страниците.

— Той притежава фотографска памет — обясни Солей. — Говорихме за работата му и ми разказа, че помни плановете на всички рудници, в които някога е влизал.

— Тази информация е златна мина — потвърди Кабрило и се обърна към Марк и Ерик, които седяха един до друг срещу Макс и Линда. — Момчета, мислите ли, че Бахар ще разположи компютъра на най-ниското ниво?

— Поне някъде близо до него, но мината от години не се експлоатира, така че най-ниските нива вероятно са наводнени заради просмукването на речната вода, която вече не се изпомпва.

Марк наведе глава, прекарвайки няколко езотерични числа през мозъка си. После погледна към Солей.

— Преди колко време баща ти купи рудника?

— Шест години.

— Четирите най-долни равнища и отчасти петото са наводнени. Сложил го е на двайсет и трети етаж.

— Няма откъде да знаеш това — възрази Линда.

— Напротив. Както виждаш, районът на всяко равнище е ясно обозначен, както и неговата височина. Това ми дава представа за обема му. След това трябва само да се направи една проста сметка на времето за просмукване към горните етажи.

— Което ти съвсем случайно знаеш?

— Което аз съвсем неслучайно проучих — отговори той със самодоволна усмивка и отмъкна парче синьо сирене от чинията на Линда. — Опа!

Еди Сенг седеше на близката маса с бойците. Хуан почука по бележника, за да привлече вниманието му и му го подхвърли.

— Хвърли едно око на това. На обед ще се видим в съвещателната зала. Дотогава Гомес ще се е върнал със снимките. Вдругиден атакуваме.

— Това от инженера ли е?

— Да, направо дар божи!

— Ще направя копия и ще ги раздам на бойците. Съжалявам, момчета, но тази вечер ще имате домашна работа.

— Този янки добре си е свършил работата — поклати Мак Ди доволно глава.

25.

Следващите двайсет и четири часа на борда на „Орегон“ цареше трескава подготовка, докато смаяният свят следеше със затаен дъх развитието на бедата, в която бяха изпаднали жителите на Лас Вегас. Имаха воден запас за още два дни, и то при най-строгия режим, който градът някога бе преживявал. Ако водоснабдителната компания не успееше да пусне наново сложната система от помпи и тръби, която довеждаше водата в пустинята от езерото Мийд, най-вероятно щеше да бъде заповядана евакуацията на жителите. След необяснимото спиране на помпите беше обявено извънредно положение. Вече бяха повикани и части от Националната гвардия.