Читать «Джунглата» онлайн - страница 2

За разлика от всяка друга обсада генерал Кенбиш не беше построил десетки нападателни стълби и кули, не бе изработил требушети и катапулти. Беше довел достатъчно роби, за да обслужват неговите войници, и издигна само две облицовани с дъски кули, разполагайки ги в полето извън обсега на градските лъконосци. На върха на кулите имаше големи медни конуси, отворени към небето. Вътрешността на всеки от тях бе покрита с фин слой сребро, излъскано така, че да блести ослепително като самото слънце. Под всеки се показваше дуло, подобно на малко оръдие, стърчащо от дървената кутия, която поддържаше два и половина метровите конуси. Цялата горна конструкция, хваната на четири и половина метра над земята с метална скоба, можеше да се върти и да се повдига със здрав кардан. Четирима от най-добрите хора на Кенбиш стояха на всяка от кулите. Ако пратеникът на хана имаше въпроси за тези странни приспособления, той ги пазеше за себе си.

В продължение на седмица червената палатка, гер, стоя пред високите и здраво затворени порти. В съответствие с монголската традиция първо беше издигната бяла палатка и на градските старейшини бе дадена възможността да се предадат, без да се страхуват, че ще бъдат убити. Когато червената вълнена палатка замени бялата, това ги предупреди, че нападението предстои. А щом червената палатка бъдеше разглобена и нейното място заемеше черната, това щеше да означава, че всички зад стените ще умрат.

В дните, когато червената палатка се залюшка и заиздува край пътя, който водеше към портата, валяха дъждове и небето бе натежало от облаци. Днес обещаваше да бъде първият ясен ден и веднага щом Кенбиш се увери, че слънцето ще пробие последните мъгли, той нареди робите да пресекат разораните ниви, за да свалят червената палатка и да издигнат злокобния й двойник.

Веднага щом робите се оказаха в техния обсег, лъконосците започнаха да стрелят по тях. В земята около мъжете се забиваха толкова гъсти облаци стрели, че приличаха на пчелни рояци. Пронизваха и месо. Четирима роби паднаха там, където бяха улучени; двама продължиха с труд, докато тънки стволове стърчаха от телата им. Другите тичаха необезпокоявани, защитени от сгънатата на вързоп черна палатка.

Веднага бяха изпратени заместници. Те криволичеха насам-натам, опитвайки се да избягат от мерника на стрелците. Повечето успяха, но неколцина рухнаха, забивайки стрелите още по дълбоко, когато заораха в земята. За да издигнат палатката, бяха нужни двайсет човека, а от тях само петима успяха да се върнат в монголските редици.