Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 235

Командосът с тежката картечница забеляза противник и изстреля петнайсетина патрона. Чавес и другият морски пехотинец огледаха лагера, търсейки още суданци, но в пушека се движеха само неясни силуети, а не можеха да рискуват да улучат някой от своите.

— Какво виждаш, Моузес?

— Двама с калашници на десет часа. Движат се по посока на часовниковата стрелка. Зад онзи камион с десет колела.

— Дръж ги на прицел — заповяда ефрейтор Чавес и Моузес допря пръст до спусъка на картечницата. — Но внимавайте с амунициите.

— Кога ще дойде хеликоптерът?

Чавес смени честотата на радиопредавателя.

— Тук е Чарли Едно. Кажи ми времето на пристигането. Ние сме в седми сектор, на около осемстотин метра северно от главния вход… Прието. Ще пуснем зелени димки, когато те чуем. — Той се обърна към Мърсър. — След около шест минути.

Моузес изстреля още един откос с картечницата, а другите двама морски пехотинци започнаха да сипят олово надолу по купчината, като крещяха неразбираеми ругатни. Мърсър видя, че вляво се промъкват шестима бунтовници. Четирима бяха въоръжени с АК — 47, а другите двама носеха гранатомети. Единият падна, преди да успее да стреля. Другият натисна спусъка и част от купчината камъни се взриви.

Картечницата замлъкна. Моузес беше убит от отломките от експлозията. Мърсър, Чавес и другият морски пехотинец се наведоха и макар че наоколо продължиха да се сипят прах и камъни, отвърнаха на огъня. Мърсър изпразни последния си пълнител, хвърли автомата и грабна картечницата. Оръжието беше огромно и твърде тежко за носене в сражения, но ефективността му беше несъмнена.

Тримата атакуващи суданци паднаха под градушката от куршуми.

— Не им позволявай да се приближат! — изкрещя Чавес, докато превързваше крака на другия командос. Камуфлажното облекло на ранения беше обляно в кръв.

Мърсър продължи да стреля. В могилата се заби още една граната и част от върха се взриви. Мърсър нямаше представа колко патрона има в картечницата, но се молеше на Бога да са достатъчно, за да прикрие оттеглянето им към хеликоптера.

— Евакуационен полет. — Чавес отново — говореше по радиопредавателя. — Нуждаем се от помощ. Прието.

Той извади димна граната и я хвърли. След секунда от купчината се издигнаха зловонни зелени облаци, отбелязващи местоположението им за приближаващия се „Блекхоук“.

Куршуми разтърсиха могилата. Експлозиите оглушиха Мърсър и двамата оцелели морски пехотинци. Въпреки шума те чуха бръмченето на хеликоптера. Помощник-пилотът бе отворил страничната врата, но хеликоптерът не успя да се сниши достатъчно, за да вземе ко-мандосите.

— Пилотът не може да се приземи. Няма достатъчно място. Ще трябва да скочим. Ти си пръв — изкрещя Чавес. Ръката му още притискаше раната на крака на другаря му. — Аз трябва да се грижа за него.

Мърсър изпразни пълнителя на картечницата, стреляйки към лагера, и взе автомата М — 16 на ранения морски пехотинец. Хеликоптерът отново се сниши над купчината камъни и той скочи към отворената врата.