Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 34

— Приливът започва — обясни Линда и върна подводницата над мишената.

Светлинката на контролното табло светна в зелено. Еди и Макс бяха на борда.

При втория опит „Номад“ отново подмина торпедото и принуди Линда да увеличи мощността, за да се пребори с приливните вълни, нахлули в дока.

Водовъртежите затрудняваха движенията на малката подводница, но Хуан бе убеден, че ако Линда не можеше да се справи, щеше да поиска помощта му. Остави я да си върши работата и при третия опит тя нагласи „Номад“ над торпедото. Затвори ръкохватките около него и източи още малко от баласта.

Линда се ухили доволно и каза:

— Третият път е на късмет.

Хуан задвижи манипулаторния лост и използва гъвкавите му пръсти, за да събере четирите кабела, които бяха придвижили торпедата, и ги прибра в голям кош. Линда завъртя „Номад“. Сигналите от СОСО й позволиха да мине през частично отворената врата към морето.

Хуан провери батериите, скоростта и дълбочината. Натрака числата в компютъра, за да разбере обсега на „Номад“. Зад него екипажът сваляше неопрените и обличаше сухите дрехи, които си бяха приготвили по-рано.

Приливът беше по-силен отколкото очакваха, и малката подводница щеше да разполага само с час резервна мощност, докато стигнеха до „Орегон“. Това беше неприятно малко, а Хуан имаше лошо предчувствие за реакцията на иранците и искаше да отдалечи кораба си колкото се може повече от пролива Хормуз.

— „Номад“ до „Орегон“ — обади се той по радиостанцията.

— Радвам се да те чуя, председателю — отговори Хали Касим. — Предполагам, че всичко е минало добре.

— Все едно да откраднеш близалката на детенце — каза Хуан. — Как върви преобразуването на кораба?

— По часовник. Коминът си е на мястото и почти привършихме сгъването на контейнерите.

— Добре. Хали, след около тридесет минути искам да потеглиш, но да поддържаш скорост от около три възела.

„Номад“ се движеше с четири възела.

— Ще се срещнем по-надолу по крайбрежието.

— Това е прекалено близо до корабните маршрути — напомни му Хали. — Не можем да спрем там, за да ви приберем.

— Знам. Ще го направим в движение.

Вкарването на „Номад“ в лунния басейн бе достатъчно опасно, но да се направи, докато „Орегон“ бе в движение, беше нещо, което Кабрило би рискувал само в краен случай.

— Сигурен ли си? — попита Макс, като се наведе към пилотската кабина.

Хуан се завъртя и погледна стария си приятел в очите.

— Десният ми глезен дава знак.

Това беше кода им, че председателят има лошо предчувствие. Беше изпитал същото, преди да приеме задачата, която му струва десния крак, и в следващите години и двамата мъже бяха започнали да се доверяват на инстинкта на Хуан.

— Добре, ти си шефът — кимна Макс.