Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 33
Джак дю Брул
След като и второто торпедо бе закачено към крана, Макс се присъедини към Линк и двамата отнесоха водолазното си оборудване, включително и това на Хуан, до края на дока. Приготвиха се за тръгване, а Хуан нагласи крана да спусне торпедото във водата. След като то изчезна под повърхността и кабелът се отпусна, Кабрило изключи крана, протегна ръка под контролното табло и откъсна няколко жици.
Нямаше начин иранците да не открият кражбата, така че най-малкото, което можеше да направи, бе да затрудни работата им колкото се може повече. Линк бе сложил малък заряд експлозив, за да унищожи компютъра, който контролираше вратите и светлините. Настрои го да се взриви, когато усети движение. За да затруднят напълно криминалистите, бяха взели експлозиви китайско производство.
Припомняйки си подробност, която бе пренебрегнал, Хуан извади пистолета от кобура си и го метна във водата. Беше „КСЗ–92“, най-новото оръжие на китайската народна освободителна армия. Иранците щяха да претърсят дока за улики и да се опитат да разберат кой бе проникнал в базата им. Кабрило бе сигурен, че щяха да намерят пистолета. Бе твърдо решен да ги обърка напълно.
Вместо да губи време да слиза от крана, той запълзя по огромната греда, която се простираше по ширината на сградата. Когато стигна до кабела, предпазливо обви ръце около него и се спусна надолу. Скочи във водата от около три метра.
Макс го чакаше там с екипировката му и му помогна да закачи резервоара на раменете си и да сложи шлема.
— Линда, чуваш ли ме? — попита той.
Тъй като шлемът му бе проектиран да работи с водолазния костюм, който Линк държеше, нямаше да може да го използва, след като се потопеше.
— Да, шефе. Чудесен скок, между другото. Оценявам го на 9.2.
— Двойно завъртане — ухили се Хуан. — Разполагаме с две рибки. Трябва да започнем операцията по изтеглянето им.
— Разбрано.
Мъжете усетиха как водата се раздвижи под тях, когато Линда се приближи напред с „Номад“.
Без водолазната си маска Хуан бе поведен от Линк към камерата на миниподводницата. Гигантът промуши едрото си тяло през тесния отвор и протегна ръце над главата си. Когато индикаторът на стената светна в зелено, той отвори крановете, които пресушаваха камерата.
Кабрило свали шлема си веднага щом нивото падна до брадичката му. Въздухът беше студен и освежителен след дишането в наситената с химикали атмосфера на дока. Въпреки че пространството беше много тясно, той успя да се освободи от резервоара, така че когато камерата се изпразнеше, да бъде готов да се присъедини към Линда в пилотската кабина.
— Добре дошъл на борда — ухили му се тя. — Как мина?
— Фасулска работа — разсеяно отвърна той и се плъзна на стола в мократа си униформа на сирийски офицер.
Компютърният монитор между тях показа на Линда, че подводницата беше леко встрани от първото торпедо. Тя оправи позицията й, така че единият чифт извити ръкохватки, инсталирани от Макс, застанаха точно над тритонното оръжие. Натисна бутон и стоманените ръчки обвиха торпедото и го закачиха към долната част на „Номад“. Хуан й помогна, като изпомпа един от баластните резервоари. Линда отклони миниподводницата настрани, захапала устна. Тя изруга под нос, когато подводницата подмина торпедото.