Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 14

— Съжалявам — извини се Естебан. — Сенг работи по септичната ни система, но засега не се справя много добре.

— Ако крият нещо — прошепна Катахани на фарси на шефа си, — не мисля, че искам да го намеря.

— Прав си — съгласи се Гами. — В залива няма контрабандист, който би се доверил на този тлъст мърляч и скапаната му гемия.

Гами не се шегуваше — контрабандата в Персийския залив бе почитана и стара традиция. Той се обърна към капитана.

— Виждам, че сте зает с поправките по кораба. Документите изглеждат редовни, затова няма да ви отнемам повече време.

— Сигурен ли сте? — попита Естебан, като повдигна рошавите си вежди. — Нямам нищо против да ви разведа наоколо.

— Няма да е необходимо — увери го Гами.

— Както искате.

Естебан ги поведе обратно по мрачните коридори. Блясъкът на следобедното слънце им се стори невероятно силен, след като напуснаха тъмните помещения. На хоризонта зад „Норего“, четиристотинметров супертанкер напредваше на север, където трюмовете му щяха да бъдат напълнени с петрол.

Гами се ръкува с Естебан пред мостика.

— Ако проблемът с руля не бъде оправен до сутринта, трябва да уведомите пристанищните власти в Бандар абас. Те могат да наредят да откарат кораба ви в пристанището.

— Ще поправим бракмата бързо — каза Естебан. — Може да е изморен, но в дъртия „Норего“ има още живот.

Гами го изгледа скептично. Слезе в патрулния катер и кимна на матроса. Вдигнаха котва и се отдалечиха от грохналия кораб. Вълната след тях блестеше бяла и чиста на фона на тъмната солена вода.

Застанал до парапета, Естебан помаха на иранския катер, в случай че някой се обърнеше назад, но явно нямаха търпение да се отдалечат от „Норего“. Капитанът почеса огромното си шкембе и проследи изчезващия в далечината катер. Когато от него не остана и следа, един мъж излезе от надстройката. Беше по-възрастен от Естебан, с рядка рижава коса около плешивото теме. Имаше умни кафяви очи и шеговито поведение и макар да бе в добра форма, малко шкембенце изпъваше колана му.

— Микрофонът в кабинета ти трябва да се смени — каза той делово. — Всички звучахте като анимационни герои, надуващи балони с хелий.

Капитанът извади топчетата от марля иззад кътниците си. Дебелите му бузи изчезнаха в миг. После свали кафявите лещи и се разкриха зашеметяващи сини очи. Трансформацията от потънал в мизерия моряк към мъжествен и хубав тип бе завършена, когато свали мазната перука от главата си. Косата му беше естествено руса, подстригана по войнишки. Наболата четина си бе лично негова и нямаше търпение да я обръсне, но това трябваше да почака, докато напуснеха иранските територии, в случай че отново му се наложеше да играе Ернесто Естебан, капитан на „Норего“.

— Алвин, Саймън и Тиъдър, това сме ние — ухили се Хуан Родригес Кабрило.