Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 12

Прикривайки отвращението си, Мухамад Гами козирува на капитана. Мъжът почеса огромното си шкембе и небрежно вдигна ръка към козирката си.

— Капитане, аз съм мичман Мухамад Гами от иранската военноморска флота. Това е матрос Катахани.

— Добре дошли на борда на „Норего“ — отвърна капитанът. — Аз съм капитан Ернесто Естебан.

Испанският му акцент бе толкова силен, че Гами си повтори всяка дума наум, за да е сигурен, че го разбира. Естебан беше няколко сантиметра по-висок от иранския моряк, но бе прегърбен от излишните килограми и двамата изглеждаха почти еднакви на ръст. Очите му бяха тъмни и воднисти, а когато се ръкува с Гами и се усмихна, се показаха пожълтели и изкривени зъби. Дъхът му вонеше на вкиснато мляко.

— Какъв е проблемът с руля ви? — попита Гами.

Естебан изруга на испански.

— Лагерът замръзна. За четвърти път този месец. Стиснатите собственици не ми позволяват да го ремонтирам в корабостроителница, затова хората ми се мъчат да се справят сами. Би трябвало да продължим пътя си тази нощ или утре сутрин.

— Какви са местоназначението и товарът ви?

Капитанът плясна с ръка един от контейнерите.

— Празни кутии. „Норего“ става само за това.

— Не разбирам — отвърна Гами.

— Превозваме празни контейнери от Дубай до Хонконг. От различни пристанища пристигат пълни контейнери. Разтоварват ги, изпразват ги и ги струпват на дока. Ние ги връщаме обратно в Хонконг, където ги товарят отново.

Това обяснява защо корабът стои толкова високо във водата, помисли си Гами. Празните контейнери тежаха само по няколко тона.

— А какво носите на обратния си път? — попита той.

— Рядко носим достатъчно, за да покрием разходите си — горчиво отвърна Естебан. — Никой не иска да ни застрахова за нещо по-ценно от празни контейнери.

— Трябва да видя декларацията за екипажа ви, митническата декларация и регистрацията на кораба.

— Проблем ли има? — бързо попита Естебан.

— Ще реша, след като видя документите — отговори Гами с достатъчно заплашителен глас, за да е сигурен, че гнусният тип ще се подчини. — Корабът ви е в ирански води и аз имам пълно право да инспектирам всеки сантиметър от него, ако това ми се стори нужно.

— Няма проблеми, сеньор — мазно се ухили Естебан. — Защо не седнеш на хладно в моя кабинет?

Бандар абас бе сгушен в най-тясната част на пролива Хормуз, тесния вход към Персийския залив. Температурите през лятото рядко падаха под петдесет градуса и почти нямаше вятър. Металната палуба под краката на мъжете бе достатъчно гореща, за да изпържиш яйца върху нея.

— Водете ни — каза Гами и махна с ръка към надстройката.

Вътрешните помещения на „Норего“ бяха също така мизерни като външността му. Подовете бяха покрити с изпокъсан линолеум, стените — гол метал с големи петна олющена боя, а флуоресцентните лампи, монтирани на тавана, жужаха силно. Някои от тях примигваха често и коридорът потъваше в сянка.

Естебан поведе Гами и Катахани по тесен коридор с разклатени парапети, после по друга къса отсечка. Отвори вратата към кабинета си и махна на мъжете да влязат. През отворена врата на отсрещната страна се виждаше капитанската каюта. Леглото не беше оправено, а разпилените по пода чаршафи бяха изпъстрени с лекета. Към стената бе закачена с болтове грозна тоалетка, а огледалото над нея бе украсено с назъбена пукнатина от единия до другия ъгъл.