Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 9

Точно тогава Аса влязъл приведен през ниската сводеста врата и видял какво е открил неговият приятел. Очите му се разширили от ужас и той бързо погледнал през рамо, за да провери дали някой възрастен не идва подире му. От другата страна на оградата няколко деца пазели добитъка, а на десетина метра минавала жена с вързоп трева на главата. Той се втурнал през колибата и измъкнал бирената делва от ръцете на удивения Питър.

— Какво си направил? — изсъскал Аса на странния си английски с немски акцент.

— Нищо, Аса, кълна се — Питър заплакал виновно. — Видях, че нещо е заровено тук, и просто исках да разбера какво е. Това е всичко.

Аса протегнал ръка и Питър пусна в дланта му камъчетата. Докато прибирал камъните обратно под кожения похлупак младият африкански принц заговорил:

— Никога не бива да споменаваш това, иначе те чака смърт.

— Това са диаманти, нали?

Аса погледнал приятеля си.

— Да.

— Но как така? Тук няма диаманти. Диамантите са в Кейп Колони около Кимбърли.

Аса седнал с кръстосани крака срещу приятеля си, разкъсван между клетвата, дадена пред неговия дядо, и гордостта от това, което е постигнало неговото племе. Той бил три години по-малък от Питър, значи само на тринадесет, затова младежкото перчене надвило тържественото обещание.

— Ще ти кажа, но не бива да казваш на никого.

— Аса, кълна се!

— Когато диамантите били открити, мъжете от племето хереро започнали да работят в мините. Работели с едногодишни договори и се връщали със заплатата, която белите собственици им плащали, но взимали и още нещо. Задигали необработени диаманти.

— Чувал съм, че са ги претърсвали, преди да излязат от миньорския лагер. Надничали дори в задниците им.

— Нашите мъже срязвали кожата си и поставяли диаманта в раната. Когато зараснела, вече нямало доказателство. Когато се връщали, разрязвали зарасналото място с асагеите и вадели камъните, за да ги поднесат като подарък на моя прадядо главатаря Камахеро, който пръв им наредил да заминат на юг в Кимбърли.

— Аса, някои от тези камъни са доста големи, със сигурност са щели да бъдат открити — възразил Питър.

Аса се засмял.

— Някои воини от хереро са доста едрички — Обаче лицето му станало сериозно и продължил разказа. — Това продължило много години, някъде около двадесет, но неочаквано белите миньори разбрали какво правят хереро. Стотина били арестувани, включително и онези, които още не си били сложили камък в раната, но ги обвинили в кражба. Всички били разстреляни.

Когато му дойде времето, ние ще използваме тези диаманти, за да отхвърлим робството на Германската колониална служба — тъмните очи на Аса заблестели, — и отново ще станем свободни хора. А сега ми се закълни отново, че няма да кажеш на никого за това съкровище.