Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 46

Съгласуваха действията си и Еди продължи да стреля по моторницата, а Линк се придвижи назад до двигателя. Лодката на бунтовниците беше само на петдесет метра от тях и се носеше право към зодиака, подобно на атакуваща акула. Беше очевидно, че човекът зад кормилото иска да ги блъсне. Линк го остави да се приближи.

Когато моторницата беше на не повече от шест метра, той бутна дросела и зодиакът подскочи напред по големите вълни, които моторницата тласкаше. Еди вече беше стиснал граната в ръката си. Щифтът й отдавна беше издърпан и той я метна в профучаващата покрай тях моторница. Еди изпъна петте си пръста и започна да ги свива един по един, отброявайки секундите. Присви последния пръст, но моторницата продължаваше нагоре. Миг след това гранатата се взриви и резервоарите й избухнаха феерично. Корпусът се плъзна по водата, парчета фибростъкло и останки от екипажа полетяха сред пламъците на горящия бензин, който валеше от небето.

— Чудесно свършена работа — отбеляза Линк със задоволство.

Пет минути по-късно гумената лодка стигна до дървения кей на брега близо до основата на язовира „Инга“. Масивните очертания на язовирната стена се извисяваха над тях. Внушителната грамада от железобетон и стомана удържаше водата в огромния резервоар над река Конго. Почти цялото електричество, което се произвеждаше от водноелектрическата централа, през деня се използваше в мините на Шаба, някогашната провинция Катанга, затова от преливника се стичаше само малка струя вода. Те издърпаха лодката от водата и я вързаха за едно дърво — не знаеха колко ще се вдигне нивото на реката. Прехвърлиха оръжията си през гърба, защото ги чакаше дълго изкачване по стъпалата в стената.

Бяха преполовили пътя, когато в нощната тишина започна стрелба, която изригна под тях. Парчета бетон и куршуми запищяха наоколо, а те стояха беззащитни на стъпалата. Хвърлиха се долу и веднага отговориха на огъня. Две пироги се бяха приближили до пристана под тях. Някои от бунтовниците стреляха от кея, но по-голямата част се втурна нагоре по стълбите.

— Значи адютантът на Абала все пак е имал радиостанция — отбеляза Еди, пусна на земята изпразнената карабина и измъкна своя „Глок“. Той започна да стреля бързо, докато Линк покриваше кея с 5.56 милиметрови куршуми от щурмовата карабина.

Тримата бунтовници, които тичаха нагоре по стълбите, рухнаха на стъпалата след изстрелите на Еди. Телата им се затъркаляха надолу в плетеница от крайници и кръв. Когато той успя да смени пълнителя на своята М-4, стрелбата откъм кея вече бе оредяла и сега оттам се чуваше само един АК-47, Линк го накара да замлъкне с дълъг откос, който помете бунтовника от кея. Течението веднага го подхвана и трупът му изчезна надолу по реката.

Над тях засвири сирена за тревога.

— Да вървим — каза Линк и двамата мъже хукнаха нагоре по стъпалата, взимайки по две и по три наведнъж.

Накрая стигнаха до горния край на стената. Под тях се простираше огромният резервоар, а в далечния му край се издигаше ниска сграда с осветени прозорци.