Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 44

Еди и Линк дойдоха само минута след Хуан. Еди Сенг играеше ролята на кормчия, а Линк се правеше на капитан. Двамата бяха съвсем различни като физика. Тялото на Линк се издуваше от мускули, изхвръкнали и вкоравени от часовете, прекарвани във вдигане на тежести в спортната зала на кораба. За разлика от него Еди беше тънък и жилест, защото неговата физика беше резултат от цял живот упражняване на бойни изкуства.

Двамата носеха черни бойни униформи с колани, на които бяха закрепени муниции, ножове и друго оборудване. Бяха въоръжени с М-4А1, щурмови карабини, разновидност на М-16, която използваха специалните части.

— Каква е операцията, шефе? — попита Еди.

— Както знаете, заседнали сме, но нямаме време да чакаме пролетните дъждове. Нали си спомняте язовирната стена, край която минахме преди няколко километра?

— Искаш да я взривим?

— Не, не. Просто отидете и отворете шлюзовете. Съмнявам се, че има пазачи, но ако има, опитайте се да не ги убивате, ако може. — Двамата мъже кимнаха. — Вероятно няма да може да ни настигнете, когато водата ни повлече, затова ще ви чакаме в Бома.

— Това май вече е план — шеговито отбеляза Линк, напълно уверен, че могат да изпълнят мисията.

Хуан натисна бутона на микрофона, монтиран на стената.

— Ерик, трябва да знам кога е чисто, за да отворим вратата на хангара и един от зодиаците да излезе. Къде са патрулните катери?

— Единият стои настрана. Мисля, че се готвят отново да стрелят с минохвъргачката. Другият току-що мина покрай кърмата ни и идва откъм левия борд.

— А какво става на брега?

— Инфрачервените камери показват, че е чисто, но и двамата знаем, че Абала няма да се бави и ще пристигне тук.

— Добре, благодаря. — Хуан кимна на моряка да отвори външната врата. Смрадта и горещината от джунглата нахлуха в хангара, докато тя се плъзгаше нагоре. Въздухът беше толкова влажен, че човек можеше да го пие. Беше напоен и с миризмата на димната завеса, с която Макс бе загърнал кораба. Крайбрежието беше тъмно и скрито зад провисналата растителност. Въпреки уверенията на Ерик, че брегът е чист, Хуан усещаше погледите, впити в тях.

Тъй като „Орегон“ плаваше високо над водата, рампата за спускане се намираше на метър и половина над повърхността. Линк и Еди плъзнаха лодката по гладката повърхност и се гмурнаха след нея, когато падна във водата. Двамата се показаха от реката и се претърколиха през меките стени на плавателния съд. Еди приготви оръжията, а Линк се зае с електродвигателя. С малка скорост и под прикритието на мрака гумената лодка беше почти невидима.

Докато се отдалечаваха от „Орегон“, Линк трябваше да лъкатуши покрай извитите като арки водни струи, които пречеха на хеликоптерите да се приближат. Те се снишаваха, бръмчаха, но не се приближаваха на повече от триста метра, защото водните оръдия изстрелваха струи вода и принуждаваха пилота да направи остър вираж.

Еди можеше да си представи сцената в машините: как бунтовниците заплашват пилотите на петролната компания, макар да знаят, че прякото попадение на някое от противопожарните оръдия ще удави турбината на хеликоптера и машината ще падне в реката.