Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 258

— Него не са го убили — Хуан посочи трупа на Райдър. — Питам се защо?

— Както изглежда, тези двамата са останали последни — подхвърли Завала. — Вероятно са умрели от жажда, когато водните запаси на кораба са свършили.

— В онези години Райдър е бил много известен — замислено каза Слуон. — Може да са се познавали. Да са били приятели отпреди кражбата.

— Това е тайна, която никога няма да разкрием — каза Макс, като пристъпи напред, за да вземе една от чантите, оставени под масата. А що се отнася до това… — Той вдигна чантите за седлото, но изсъхналата кожа се скъса и на пода се изсипа цял водопад диаманти. Бяха необработени, светлината беше оскъдна, но те все пак проблясваха като късчета уловена слънчева светлина. Всички се развикаха радостно. Слоун вдигна един двадесеткаратов камък и го поднесе към илюминатора, за да го разгледа. Мафана загреба с две шепи диамантите и ги остави да се изсипят през пръстите му. Изражението му подсказа на Хуан, че той не мисли за себе си, а за това какво означава подобно богатство за неговия народ.

Старият сержант отвори другите торби и започна да рови из камъните за най-големите и най-чистите. Трябваше доста да избира, защото миньорите хереро, които са копаели диаманти на своя крал, са подбирали само най-хубавите. Ръцете му се напълниха и той се върна при Кабрило.

— Моузис ми каза, че си му дал шепа камъни като предплата — тържествено каза Мафана. — Нареди да ти върна два в израз на благодарност.

Хуан беше трогнат от жеста.

— Мафана, това не е нужно. Ти и твоите хора се бихте и умирахте за тези камъни. Такава беше нашата сделка.

— Моузис каза, че вероятно ще отговориш така, затова аз трябва да ги дам на господин Хенли. Моузис твърди, че той е по-малко сантиментален от теб и ще ги приеме от името на вашия екипаж.

— Напълно прав е — отговори Макс и протегна ръце. Мафана му подаде камъните. — След като неотдавна се правих на експерт бижутер, бих казал, че това тук струва един милион долара.

— Явно не си бил твърде добър в тази роля. — Слоун взе най-големия камък в купчината и му го показа. — Само този ще донесе милион, когато бъде полиран и нарязан.

Макс успя единствено да се ококори, което предизвика нов взрив от смях.

Час по-късно, когато всички бяха разгледали кораба, Слоун намери Хуан на носа на „Роув“ със скръстени на гърба ръце.

— Как се пееше в песента? — подхвърли тя, докато се приближаваше. — Дай ми кораб и звезда, до която да стигна.

Той се обърна и се усмихна.

— Само гледам пясъчните дюни.

— Четох корабния дневник. Х. А. Райдър е продължил да го води, след като пясъкът ги е погребал. Кърт беше прав, че хереро са нападнали в разгара на бурята. Изклали са екипажа до крак. Всички, с изключение на Райдър. Вождът им някога бил работил за него като водач и му дължал живота си. Райдър го спасил, когато бил нападнат от лъв. Но това не е имало значение.

— Какво е станало?

— Бурята вилняла цяла седмица и когато най-сетне отминала, те не могли да отворят вратите. А илюминаторите били твърде малки, за да могат да минат през тях. Били са в капан. Имали достатъчно храна и вода, за да изкарат цял месец, но краят им бил неизбежен. Един по един африканците измрели. Останали само Райдър и вождът на хереро. Предполагам, че следващият, който е умрял, е бил Райдър, защото в дневника няма нищо за смъртта на главатаря.