Читать «Друговремец» онлайн - страница 458

Той се изправи и ме придърпа със себе си. Обрах сълзата, търкулнала се по бузата му. Влажното петно бе топло по пръстите ми.

- Плачех от радост, моя сасенак - рече той тихо. Хвана лицето ми между двете си ръце. - И благодарях на Бог, че ми е оставил ръката. Имам две ръце, с които да те прегръщам, с които да ти помагам, да те обичам. Благодарях на Бог, че отново съм цял, благодарение на теб.

- Но защо не? - попитах и поставих ръце върху неговите. След това си спомних касапския арсенал в стаята на Бийтън в Леох и се досетих сама.

Знаех какво съм забравила, докато се борех със страховитата инфекция. Че в дните преди антибиотиците обикновено - единствено - лекуваха инфектирани крайници с ампутация.

- О, Джейми. - Коленете ми омекнаха при тази мисъл и седнах малко прибързано. -Изобщо не ми мина през ума. Наистина. Ако се бях досетила, сигурно щях да го сторя. За да ти спася живота.

- Значи не е така при... в твоето време не го правят по този начин?

Поклатих глава отрицателно.

- Има лекарства, които спират инфекцията. Може би затова не съм се и досетила - дивях се на самата себе си. - А ти?

Той кимна.

- Очаквах го. Затова поисках да ме оставиш да умра. Мислих си само за това, когато можех да мисля изобщо. И в онзи миг, когато ти го казах... не мислех, че ще мога да живея така. Това стана с Иън, знаеш.

- Така ли? Каза ми, че е бил прострелян, но не ми хрумна да го разпитвам допълнително.

- Да, раната се отрови. Хирурзите отрязаха крака, за да не отрови цялата кръв. - Джейми направи пауза. - Иън все пак се справя много добре. Но... - Поколеба се и подръпна безименния си пръст. - Помня какъв беше преди. Сега е същият, само заради Джени. Тя... тя го поддържа цял. - Усмихна ми се стеснително. - Както ти мен. Не мога да разбера защо жените си правят труда.

- Е - отвърнах тихо, - на жените им харесва.

Той се позасмя и ме приближи към себе си.

- Да. Един Бог знае защо.

Постояхме прегърнати, без да помръдваме. Челото ми беше на гърдите му, ръцете ми - на кръста му, и усещах бавния, мощен ритъм на сърцето му. Накрая той се размърда и ме пусна.

- Имам да ти покажа нещо. - Обърна се, отвори едно малко чекмедже под масата и извади сгънато писмо. Подаде ми го.

Беше препоръка от абат Алегзандър, който препоръчваше Джеймс Фрейзър на кавалера на свети Георги, иначе познат като Негово Величество крал Джеймс Шотландски, като изтъкнат лингвист и преводач.

- Това е подслон - каза Джейми, вгледан в писмото. - И скоро ще ни трябва подслон. Но това на хълма на Краиг на Дун беше истина, нали? Думите ти за Въстанието?

Поех си дълбоко дъх и кимнах.

- Вярно е.

Той ми взе писмото и почука замислено с показалец по него.

- Тогава това не е безопасно.

- Не е.

Хвърли го в чекмеджето и дълго се взира в него. След това погледна към мен и постави ръка на бузата ми.

- Наистина го мислих, Клеър. Животът ми е твой. Ти ще решиш какво ще правим отсега нататък, къде ще ходим. Във Франция, в Италия, дори в Шотландия. Сърцето ми стана твое още щом те видях за пръв път, а доскоро държеше тялото и душата ми в ръцете си и ги опази. Ще сторим както кажеш.