Читать «Друговремец» онлайн - страница 457

Беше топъл, ярък ден и ледените висулки по носовете на водоливниците капеха непрестанно, като оставяха дълбоки бразди в снега под стрехите. Вратата на стаята на Джейми беше открехната, а прозорецът - открит, за да се прочисти малко натежалият от дим и болест въздух.

Надникнах внимателно, защото не исках да го будя. Но леглото му беше празно. Той седеше до прозореца и лицето му почти не се виждаше.

Още беше много слаб, но раменете му под одеждите бяха изпънати, а елегантната му осанка се възвръщаше - седеше стабилно, не трепереше, беше изправил гръб и присвил крака под табуретката, а очертанията на тялото му бяха хармонични както преди. Държеше дясната си китка с лявата си ръка и бавно обръщаше дланта си на слънцето.

На масата имаше превръзки. Беше ги свалил от ранената си ръка и сега внимателно я разглеждаше. Стоях на прага и не помръдвах. Оттук ръката се виждаше ясно.

От лицевата страна на дланта белегът от пирона почти не се виждаше - просто розова точица, която щеше да изчезне с времето. От опаката страна обаче ситуацията не беше никак добра. Раната там, където се беше инфектирала, бе с размерите на голяма монета, още покрита с коричка.

На средния пръст също личеше разкривена ивица на белег, малко под първата става, и продължаваше чак до кокалчето. Палецът и показалецът бяха добре зараснали, но кутрето бе разкривено - там бе имало три различни фрактури и явно не бях успяла да ги наместя както трябва. Безименният пръст леко щръкваше, когато Джейми поставяше длан на масата.

Той завъртя дланта и полека се зае да раздвижва пръстите. Нито един не се свиваше на повече от три-четири сантиметра, а безименният - никак. Както се боях, втората става вероятно щеше да си остане неподвижна.

Завъртя ръката си още няколко пъти, вдигна я пред лицето си и се взря отблизо в скованите разкривени пръсти и грозните белези, безмилостно ярки на светлината на слънцето. След това внезапно сведе глава, притискайки ранената ръка към гърдите си, и я покри със здравата.

- Джейми. - Прекосих бързо стаята и приклекнах до него, като поставих внимателно длан на коляното му - Джейми, съжалявам. Направих каквото можах.

Той ме погледна изумен. Плътните мигли блещукаха от сълзи и той бързо ги обърса с опакото на лявата си ръка.

- Какво? - Преглътна буцата в гърлото си, изненадан от появата ми. - За какво се извиняваш, сасенак?

- За ръката ти. - Пресегнах се и я поех в своята, като прокарах плахо пръсти по неговите и докоснах белега от обратната страна. - Ще е по-добре. Наистина. Знам, че сега ти се струва безполезна, но махнахме шините едва наскоро, костите още не са зараснали. Мога да ти покажа упражнения и разтривки. Ще си върнеш много от функцииите....

Той постави лявата си ръка на бузата ми.

- Да не си помисли... - Спря и поклати глава невярващо. - Мислила си си...

Отново спря и този път почака малко, преди да опита отново.

- Сасенак, да не си помисли, че плача за един неподвижен пръст и няколко белега? -Усмихна се накриво. - Суетен съм може би, но не чак толкова.

- Но ти...