Читать «Друговремец» онлайн - страница 449

- Топла ли? - Зяпнах невярващо водата. Не бях обърнала внимание, но наистина в рибарника нямаше и следа от счупен лед по ръбовете, както във фонтаните със светена вода. Тук дори плаваха зелени растения, които растяха от процепите между камъните.

Анселм свали сандалите си. Макар и изтънчен, той имаше здравите ръце и стъпала на нормандски селянин. Запретна расото до коленете и потопи крака във водата. Рибите се стрелнаха по-далеч от него, но почти незабавно се обърнаха, за да проучат случилото се.

- Нали не хапят? - попитах, взряна подозрително в безбройните гладни усти.

- Не ядат плът - увери ме той. - На практика нямат зъби.

Свалих сандалите си и внимателно потопих крака. Оказа се приятно топла. Не гореща, но все пак бе прекрасно разнообразие от влагата и студа.

- О, чудесно! - Размърдах пръсти с удоволствие, като значително смутих рибите.

- До абатството има няколко минерални извора - обясни Анселм. - Извират от земята и притежават големи целителни сили. - Посочи към другия край на едното корито, където в камъните се виждаше малък процеп, почти скрит от водните растения. - Пренасочват част от водата от най-близкия извор за целите на манастира. Затова готвачът може да приготвя прясна риба по всяко време - обикновено не издържат зимата.

Известно време плискахме крака в приятно безмълвие, а тежките риби преминаваха покрай нас и от време на време се блъскаха в краката ни с изненадваща сила. Слънцето отново се подаде и ни обля със слаба, но доловима топлина. Анселм затвори очи и светлината озари лицето му. Продума отново, без да отваря очи.

- Първият ви съпруг... Франк, нали? И неговата съдба трябва да бъде оставена на Бог, като едно от нещата, за които не можете да сторите нищо.

- Но... можех - възразих. - Можех да се върна, може би.

Той отвори око и ме изгледа скептично.

- Да, може би - съгласи се. - А може би не. Не бива да се упреквате, задето не сте пожелала да рискувате живота си.

- Не беше заради риска. - Размърдах пръсти, за да привлека вниманието на един голям шаран на бели и черни петънца. - Не и изцяло. Отчасти беше страх, но най-вече... не исках да напускам Джейми. - Свих рамене безпомощно. - Просто не можех.

Анселм се усмихна, отваряйки и двете си очи.

- Добрият брак е един от най-скъпоценните Божии дарове - отбеляза той. - Ако сте имала благоразумието да познаете този дар и да го приемете, тогава сте сторила всичко както трябва. И помислете... - Той наклони глава настрани, като кафяво врабче. - Вече близо година ви няма в бъдещето. Мъжът ви е започнал да се примирява със загубата ви. Колкото и да ви е обичал, загубата е нещо, с което всеки трябва да живее, и притежаваме средства, с които да я преодоляваме за свое собствено добро. Сигурно е започнал да гради нов живот. Бихте ли изоставила мъжа, който ви обича тъй дълбоко и който така се нуждае от вас, когото вие обичате и с когото сте обвързана в очите на Бог? Бихте ли съсипала този новоизграден живот. И още повече - да се върнете от чувство за дълг, ако сърцето ви е обречено другиму... не.