Читать «Друговремец» онлайн - страница 447

Втурнах се в коридора и затворих вратата, тъкмо навреме, за чуя трясъка на строшена стомна от другата страна. Обърнах се и заварих заинтересувана публика. Брат Роже и Мърто се взираха в зачервеното ми лице. Роже изглеждаше смутен, но по лицето на Мърто се разливаше бавна усмивка, докато слушаше келтските ругатни от стаята.

- Значи е по-добре - констатира той доволно. Облегнах се на стената в коридора и усетих как и аз се усмихвам.

Ами да, по-добре е.

По пътя към главната сграда, след цяла сутрин в помещението за сушене за билки, срещнах Анселм, който излизаше от библиотеката. Лицето му грейна, когато ме видя, и побърза да се присъедини към мен в двора. Заедно закрачихме през абатството.

- Проблемът ви е интересен, несъмнено - каза той и откърши съчка от един храст край стената. Огледа свитите от студа пъпки по дървото, хвърли го на земята и вдигна глава към небето, където иззад облаците се подаваше немощното слънце.

- По-топло е, но има още време до пролетта - отбеляза. - Но шараните ще шават. Нека да отидем до рибарника.

Рибарниците не представляваха деликатните орнаментални структури, както очаквах. Бяха здрави каменни корита, поставени на удобно разстояние от кухнята. Пълни с шарани и други сладководни риби, те предоставяха храната за петъците и по време на пости, когато времето не даваше възможност да наловят от океана обичайната треска, херинга и камбала.

Точно както беше казал Анселм, рибите шаваха оживено. Тлъстите вретеновидни тела се плъзгаха, люспите им отразяваха облаците отгоре и от време на време предизвикваха малки вълнички, които се плискаха по стените на каменния им затвор. Когато сенките ни паднаха върху водата, рибите се обърнаха към нас като стрелки на компас към севера.

- Очакват да ги нахраним - обясни Анселм. - Срамота ще е да ги разочароваме. Един момент, chdre madame.

Той се шмугна в кухнята и се върна с два самуна сух хляб. Седнахме на ръба на рибарника, ронехме трохи и ги хвърляхме в бездънните усти на рибите.

- Знаете ли, странната ви ситуация има два аспекта - каза Анселм, вглъбен в хляба. Хвърли бърз кос поглед към мен и ми се усмихна ненадейно. Поклати глава. - И аз едва го вярвам все още. Такова чудо! Бог е благосклонен към мен, та да ми показва подобни неща.

- Радвам се за вас - рекох сухо, - но не знам дали е бил също толкова благосклонен към мен.

- Наистина ли? Аз съм сигурен. - Анселм се отпусна на пети и разтроши парче хляб между пръстите си. - Вярно, ситуацията ви е причинила немалко неудобства...

- Може и така да се каже - измърморих.

- Но може да се счита и за знак за Божието доброжелателство - продължи, пренебрегвайки прекъсването ми. Лъскавите кафяви очи се взираха в мен замислено. - Молих се за напътствие, когато снощи стоях пред причастието и в тишината на параклиса ми се привидяхте като корабокрушенец. Струва ми се, че това е добра аналогия, нали? Представете си душа като вашата, мадам, запратена на странно място, непознато, без близки и приятели, без възможности, освен новите хоризонти, открили се пред нея. Подобно нещо е катастрофа, със сигурност, но може да открие и огромни възможности. Ами ако новите земи са плодородни? Може да си спечели нови приятели, да започне живота си наново.