Читать «Друговремец» онлайн - страница 450
Диана Габалдон
Той поклати глава решително.
- Никой не може да служи на двамата господари, още по-малко пък съпруга. Ако онова беше единственият ви валиден брак - и той кимна към крилото за гости, - а това просто временна връзка, тогава дългът би ви зовал другаде. Но с този мъж сте събрани в очите на Бог и смятам, че имате пълно право да уважите дълга си към него. Колкото до другия аспект, а именно какво да сторите оттук нататък. За това може да се наложи да поговорим повече.
Той извади крака от водата и ги подсуши в расото си.
- Нека идем в кухнята, може би ще убедим брат Еулогиус да ни подкрепи с някоя топла напитка.
Намерих парченце хляб на земята и го подхвърлих на рибите, после се наведох да си обуя сандалите.
- Не мога да ви опиша какво облекчение е да разговарям с някого - рекох. - И не мога да повярвам, че
Той сви рамене и вежливо ми предложи ръка, докато се опитвах да нахлузя десния си сандал.
-
Е, звучеше по-добре от вавилонска блудница.
Кухните на абатството бяха топли и сумрачни като пещери, а арката на покрива беше почернена от десетилетия дим. Брат Еулогиус, до лактите в каца с тесто, ни кимна за поздрав и повика на френски един от миряните да ни сервира храна. Намерихме си места насред оживеното помещение и седнахме с две чаши бира и поднос с димящ сладкиш. Побутнах подноса към Анселм, твърде неспокойна, за да мисля за храна.
- Нека ви го кажа така - рекох, подбирайки внимателно думите си. - Ако знаех, че група хора ще пострадат, да се чувствам ли задължена да предотвратя това?
Анселм замислено потърка нос - започваше да тече от топлината.
- По принцип да - рече той. - Но немалко други фактори също имат значение. Какъв е рискът за вас самата, какви са останалите ви задължения, към кого и какво? Каква е вероятността да успеете?
- Нямам никаква представа. За нито едно от тези неща. Освен за задължението, разбира се. Джейми е част от групата, която може да пострада.
Той отчупи парче сладкиш и ми го подаде. Пренебрегнах го, разглеждайки пяната в бирата си.
- Двамата, които убих - казах, - може би са щели да имат деца. Можели са да сторят... -Махнах безпомощно с чашата. - Кой знае какво са можели да сторят? Може би съм повлияла на бъдещето... не,
- Ами... - Анселм изсумтя замислено и направи знак на един от минаващите миряни, който забърза да донесе още сладкиш и бира. Анселм напълни чашите ни отново и рече:
- Отнела сте живот, но и сте спасила мнозина. Колцина от болниците, които сте лекувала, са щели да умрат без намесата ви? И те влияят на бъдещето. Ами ако някой, когото сте спасила, извърши голямо зло? Ваша ли е вината? Трябвало ли е да го оставите да умре? Разбира се, че не.