Читать «Друговремец» онлайн - страница 450

Диана Габалдон

Той поклати глава решително.

- Никой не може да служи на двамата господари, още по-малко пък съпруга. Ако онова беше единственият ви валиден брак - и той кимна към крилото за гости, - а това просто временна връзка, тогава дългът би ви зовал другаде. Но с този мъж сте събрани в очите на Бог и смятам, че имате пълно право да уважите дълга си към него. Колкото до другия аспект, а именно какво да сторите оттук нататък. За това може да се наложи да поговорим повече.

Той извади крака от водата и ги подсуши в расото си.

- Нека идем в кухнята, може би ще убедим брат Еулогиус да ни подкрепи с някоя топла напитка.

Намерих парченце хляб на земята и го подхвърлих на рибите, после се наведох да си обуя сандалите.

- Не мога да ви опиша какво облекчение е да разговарям с някого - рекох. - И не мога да повярвам, че вие ми вярвате.

Той сви рамене и вежливо ми предложи ръка, докато се опитвах да нахлузя десния си сандал.

- Ma chdre, служа на Човек, който е умножил няколко хляба и риби, така че да нахрани стотици хора. - Усмихна се, кимайки към басейна, където вълничките от храненето на рибите още се успокояваха. - Който е церил болните и е възкресявал мъртвите. Защо да не повярвам, че Властелинът на вечността е довел млада жена през камъните, за да върши волята Му?

Е, звучеше по-добре от вавилонска блудница.

Кухните на абатството бяха топли и сумрачни като пещери, а арката на покрива беше почернена от десетилетия дим. Брат Еулогиус, до лактите в каца с тесто, ни кимна за поздрав и повика на френски един от миряните да ни сервира храна. Намерихме си места насред оживеното помещение и седнахме с две чаши бира и поднос с димящ сладкиш. Побутнах подноса към Анселм, твърде неспокойна, за да мисля за храна.

- Нека ви го кажа така - рекох, подбирайки внимателно думите си. - Ако знаех, че група хора ще пострадат, да се чувствам ли задължена да предотвратя това?

Анселм замислено потърка нос - започваше да тече от топлината.

- По принцип да - рече той. - Но немалко други фактори също имат значение. Какъв е рискът за вас самата, какви са останалите ви задължения, към кого и какво? Каква е вероятността да успеете?

- Нямам никаква представа. За нито едно от тези неща. Освен за задължението, разбира се. Джейми е част от групата, която може да пострада.

Той отчупи парче сладкиш и ми го подаде. Пренебрегнах го, разглеждайки пяната в бирата си.

- Двамата, които убих - казах, - може би са щели да имат деца. Можели са да сторят... -Махнах безпомощно с чашата. - Кой знае какво са можели да сторят? Може би съм повлияла на бъдещето... не, наистина съм повлияла на бъдещето. И не знам как, това ме плаши ужасно.

- Ами... - Анселм изсумтя замислено и направи знак на един от минаващите миряни, който забърза да донесе още сладкиш и бира. Анселм напълни чашите ни отново и рече:

- Отнела сте живот, но и сте спасила мнозина. Колцина от болниците, които сте лекувала, са щели да умрат без намесата ви? И те влияят на бъдещето. Ами ако някой, когото сте спасила, извърши голямо зло? Ваша ли е вината? Трябвало ли е да го оставите да умре? Разбира се, че не.