Читать «Друговремец» онлайн - страница 446

Раните на раменете го болели. Белезите по краката го сърбели. Писнало му да лежи по корем. В стаята било твърде топло. Ръката го боляла. Димът от мангала му парел на очите и не можел да чете. Писнало му от зеленчукови яхнии, мляко и греяно вино. Искал месо.

Познавах симптомите на възстановяването и много им се радвах, но нямах безкрайно търпение. Отварях прозореца, сменях чаршафите, мажех му гърба с мехлем от невен и разтривах краката му със сок от алое. След това извиках един от братята и поръчах още зеленчукова яхния.

- Не искам повече от тази помия! Искам храна! - Той бутна раздразнено подноса и яхнията се разплиска върху салфетката под купата.

Скръстих ръце и го изгледах отгоре. Той впери властен поглед в мен. Беше слаб като вейка, а челюстта и скулите му изпъкваха под кожата. Макар да се възстановяваше много добре, нараненият му стомах трябваше да почака. Все още трудно понасяше дори яхнията и млякото.

- Ще ти дам храна, когато реша, че можеш да ядеш - уведомих го, - и не преди това.

- Ще ми дадеш храна сега! Да не мислиш, че можеш да ми казваш какво да ям?

- Да, по дяволите! Аз съм лекарят тук, в случай че си забравил.

Той преметна крака през ръба на леглото, очевидно с намерението да върви. Сложих ръка на гърдите му и го бутнах назад.

- Работата ти е да лежиш на това легло и да правиш каквото ти казвам, поне веднъж -сопнах му се. - Не можеш да стоиш седнал в леглото, значи не си готов и да вървиш. Брат Роже каза, че си повърнал тази сутрин.

- Брат Роже може да си гледа работата, ти също - процеди той през зъби и отново се помъчи да стане. Пресегна се и стисна масата. С немалки усилия успя да се изправи и застана там, олюлявайки се.

- Връщай се в леглото! Ще паднеш! - Беше плашещо блед и дори от усилието да се изправи по челото му изби студена под.

- Няма - рече той. - И да падна, това си е мой проблем.

Вече бях много ядосана.

- Тъй ли било! И кой ти спаси мизерния животец? Самичък се оправи, а? - Сграбчих го за ръката, за да го върна в леглото, но той се отскубна.

- Да съм те молил? Казах ти да ме оставиш на мира, нали? Не разбирам защо си си правила труда, ако ще ме уморяваш от глад, освен ако не ти харесва да гледаш!

Писна ми.

- Проклет неблагодарник!

- Плашило такова!

Изпънах гръб и рамене и заплашително посочих леглото. С целия авторитет, който бях усвоила в годините опит, рекох:

- Връщай се в леглото на мига, инатлив, малоумен...

- Шотландец, да, знам - довърши той с досада. Пристъпи към вратата и щеше да падне, ако не се беше хванал за една табуретка. Тупна тежко на нея и остана така, като се клатушкаше с разфокусиран поглед. Стиснах юмруци и го изгледах свирепо.

- Хубаво - казах. - Хубаво, мамицата му! Ще им кажа да ти дадат хляб и месо, а като ги повърнеш на пода, ще паднеш на колене и ще почистиш сам! Аз няма да си мръдна пръста, а ако брат Роже посмее, ще му одера кожицата!