Читать «Друговремец» онлайн - страница 10

Някъде наблизо рязко просветна, а миг по-късно прогърмя. Всички светлини угаснаха. Ругаейки под нос, затършувах опипом в чекмеджетата.

Някъде бях видяла свещи и кибрит - във високопланинските райони токът спираше толкова често, че във всяка стая на всяка гостоприемница имаше свещи. Бях ги виждала дори в най-елегантните хотели, където бяха ароматизирани с цветя и поставени в свещници с матирано стъкло.

Свещите на госпожа Беърд бяха съвсем обикновени, но в изобилие - намерих и три кибрита. Точно сега видът на свещите не ме вълнуваше особено.

На светлината на следващата светкавица поставих една в синия керамичен свещник на тоалетката и с него запалих още свещи на различни места в стаята, докато тя не се изпълни с меко, трепкащо сияние. Колко романтично, помислих си, и се сетих да изключа лампата, за да не се съсипе атмосферата в неподходящия момент, ако токът дойде.

Не бе изгорял повече от сантиметър восък, когато вятърът довя Франк в стаята почти буквално - течението след него угаси три от свещите.

Вратата се затръшна и угаси още две, а Франк се изцъкли в ненадейния сумрак и зарови пръсти в чорлавата си коса. Станах и запалих отново свещите, като го смъмрих, задето влиза така. Едва когато приключих и се обърнах да го попитам иска ли нещо за пиене, видях, че е пребледнял и смутен.

- Какво има? Да не си видял призрак?

- Ами - бавно започна той, - не съм сигурен, че не съм. - Разсеяно взе четката ми и я надигна към главата си. Когато долови одеколона ми, сбърчи нос, върна я обратно и се среса със своя гребен.

Зад прозореца клоните на брястовете вършееха във въздуха. В другия край на къщата хлопаше хлабав кепенец и ми хрумна, че няма да е зле да спуснем своя, макар че разразяващата се буря беше вълнуваща гледка.

- Твърде ветровито е за призраци - казах аз. - Не си ли падат повече по мъртвешка тишина и мъгливи нощи в гробището?

Франк се позасмя глуповато.

- Е, сигурно е било заради някоя от небивалиците на Бейнбридж и твърде многото шери, повече, отколкото възнамерявах да изпия. Нищо работа.

Но вече ме беше заинтригувал.

- Какво точно видя? - попитах, докато се разполагах на стола пред тоалетката. Направих жест към бутилката уиски и Франк побърза да налее две питиета.

- Ами, просто един мъж - започна той, като си отмери петдесетина грама и стотина за мен. - Стоеше на пътя отвън.

- До тази къща? - Засмях се. - Значи сигурно е бил призрак. Никой с всичкия си не би стоял навън в такава нощ.

Франк наклони каната над чашата си и ме погледна обвинително, когато разбра, че няма вода.

- Не ме гледай така. Ти използва всичката вода. Но нямам нищо против да е чисто. - Отпих, за да го докажа.

Франк сякаш се изкуши да отскочи до долу, за да напълни каната, но се отказа и продължи да разказва, като отпиваше така, все едно чашата му съдържаше сярна киселина, а не най-добрия едномалцов „Гленфидиш“.

- Да, стоеше от тази страна, в края на градината, оттатък оградата. Стори ми се, че... -Поколеба се, взрян в чашата си. - Стори ми се, че гледа към твоя прозорец.

- Моя? Забележително! - Не успях да потисна леката тръпка по гърба си и прекосих стаята, за да затворя кепенците, макар че май беше малко късно за това. Франк ме последва, като продължи да говори: