Читать «Друговремец» онлайн - страница 11

- Да, аз също те виждах отдолу. Решеше се и ругаеше, защото косата ти все настръхваше.

- В такъв случай въпросният господин навярно хубаво се е посмял - отвърнах хапливо. Франк поклати глава, но се усмихна и приглади косата ми с длани.

- Не, не се смееше. Всъщност изглеждаше много нещастен. Не виждах лицето му добре, но така ми се стори от стойката му. Приближих го и иззад гърба му го попитах дали мога да му помогна с нещо. Сякаш не ме чу, а аз си казах, че може би наистина не ме е чул заради вятъра, тъй че повторих и посегнах да го потупам по рамото - за да привлека вниманието му. Само че преди да го докосна, той се обърна, мина бързо покрай мен и продължи надолу по пътя.

- Звучи повече като грубиян, не като призрак - отбелязах, докато привършвах уискито. -Как изглеждаше?

- Здравеняк - отвърна Франк, като се смръщи от спомена. - Шотландец, до последния детайл на носията си. Имаше си кожена торба отпред, а на карираното наметало - прекрасна брошка във формата на бягащ елен. Исках да го попитам откъде я има, но си замина, преди да успея.

Налях си още едно.

- Хм, не звучи толкова нетипичен като за тези краища, нали? Виждала съм такива мъже в градчето.

- Хм, не... - Звучеше несигурен. - Не, не дрехите му бяха странни. Обаче когато мина покрай мен... заклевам се, беше достатъчно близо, за да ме избута. Само че не усетих нищо. Това ме учуди и аз се обърнах да го изпроводя с поглед. Крачеше по Гиърсайд, но малко преди ъгъла... изчезна. Тогава изтръпнах до кости.

- Може да си се разсеял за миг и да е пристъпил в сенките - предположих. - До онзи ъгъл растат много дървета.

- Мога да се закълна, че не свалих поглед от него - измърмори Франк. Изведнъж вдигна глава. - Сетих се! Спомням си защо ми се стори толкова странен, макар тогава да не можех да определя.

- Защо? - Малко ми беше писнало от призрака и исках да преминем към по-интересни неща - в леглото.

- Вятърът можеше да те среже на две, но разните му дипли - наметката на дясното рамо и поличката, - не помръдваха, освен когато се движеше.

Няколко секунди се гледахме безмълвно.

- Ами да - рекох накрая, - това е страшничко.

Франк сви рамене и се усмихна, отпъждайки мислите си.

- Поне ще има за какво да си говорим с викария следващия път. Ако е добре известен местен призрак, викарият може да ми разкаже кървавата му история. - Погледна си часовника. - Сега най-добре да си лягаме.

- Най-добре - промълвих.

Наблюдавах го в огледалото, докато си сваляше ризата и посягаше към закачалка. Ненадейно спря на едно от копчетата.

- Лекувала ли си много шотландци, Клеър? - попита внезапно. - В лазарета или в Пемброук?

- Разбира се - отвърнах леко объркана. - В лазарета в Амиен имаше мнозина от полковете

Сийфорт и Камерън, а малко по-късно, след Каен - и от полка Гордън⁷. Повечето бяха много симпатични. Големи стоици по принцип, но страшно се бояха от игли. - Усмихнах се, защото си спомних нещо. - Имахме един доста стар и чепат, гайдар от трети сийфордски полк, който не понасяше да го бодем, особено отзад. Часове наред се терзаеше ужасно, преди да позволи на някого с игла да го доближи, а тогава все ни увещаваше да му бием инжекцията в ръката, макар че трябваше да е мускулна. - Засмях се, когато си спомних ефрейтор Чизълм. -Каза ми: „Ако ще съм се прострял надупен, искам момата да е под мен, а не отзад с губерка!“