Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 4

— Колко дълго мислиш, че ще продължи проверката, Асад?

Асад Мухамад беше извадил миниатюрен касетофон от джоба на сакото си и сега го включи. Разнесе се дигитално промененият глас на Хурани, единствения член на екипа, който знаеше английски.

— Мисля, че не повече от няколко часа. Най-много време ще отнеме махането на капаците за наблюдение. Проверката на веригите е лесна.

Хурани също извади касетофон от вътрешния джоб на сакото си, сложи го на бюрото и го включи веднага щом Асад свърши да говори. След малко Валид Халиди добави и своя касетофон към измамата. След като и трите касетофона, от които звучаха променени варианти на гласа на Хурани, заработиха, тримата „сирийци“ безшумно се преместиха в ъгъла на каютата.

— Има само две подслушвателни устройства — прошепна Макс Ханли. — Корейците наистина вярват на сирийските си клиенти.

Хуан Кабрило, председател на Корпорацията и капитан на търговския кораб „Орегон“, отлепи фалшивите си мустаци. Кожата отдолу беше по-светла от пластовете крем с цвета на слънчев загар, който беше използвал, за да я направи по-тъмна.

— Напомнете ми да кажа на Кевин от Работилницата за вълшебства, че лепилото му не струва.

Извади шишенце от въпросното лепило и намаза мустаците.

— Адски беше смешен, докато се опитваше да ги задържиш да не паднат — отбеляза Хали Казим, трето поколение американец от ливански произход, наскоро назначен за директор по безопасността, охраната и наблюдението на „Орегон“. Той беше единственият член на екипа, който не се нуждаеше от грим, за да мине за човек от Близкия изток. Проблемът беше, че не говореше достатъчно арабски дори да си поръча храна в ресторант.

— Радвай се, че корейците оставиха преводача на летището — каза Кабрило. — Така обърка краткия монолог, който уж беше научил наизуст, че го издекламира като стихотворение, докато пътувахме с колата. Предложението ти за проверка на ракетите прозвуча по-скоро протоколно, отколкото научно.

— Съжалявам, шефе — отвърна Казим. — Хич ме няма в езиците.

— То пък в какво ли те има — подразни го Хуан Кабрило.

— Как сме с времето? — попита Макс Ханли, президент на Корпорацията и отговарящ за операциите на кораба, особено за лъскавите му магнитохидродинамични двигатели. Кабрило преговаряше за договорите, които приемаше Корпорацията, и съставяше голяма част от плановете им, а Макс се грижеше „Орегон“ и екипажът му да са готови за задачата. Въпреки че бяха наемници, членовете на екипажа на „Орегон“ поддържаха в организацията си корпоративна структура. Освен че беше главен инженер на кораба, Ханли ръководеше ежедневната администрация и беше директор на компанията по човешките ресурси.