Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 178

Пиратите на влекача вече ги обстрелваха. Куршумите на калашниците пробиха надуваемия пояс около борда и рикошираха в моторите, но като по чудо не засегнаха никого. Троно трескаво въртеше кормилото и крещеше на Марк Мърфи да им помогне.

Изведнъж земята между Кабрило и индонезийците експлодира, взривена от петстотин куршума с обеднен уран. Дебелият метър и двадесет насип се разхвърча и видяха скрилите се зад него стрелци. Онези, които не бяха покосени от залпа, бяха буквално разкъсани от летящи камъни.

Линкълн огледа за оцелели, макар да знаеше, че няма смисъл. Никой не можеше да остане жив след подобна атака.

— Чисто е.

— Елементът ни на изненада е разкрит, но ще се придържаме към плана — каза Хуан. — Слизаме долу и ще се опитаме да намерим Еди. Надявам се, че е спечелил доверието на китайците, защото ако ще ги спасяваме, ще ни е необходимо.

Тръгнаха надолу по склона.

Еди Зенг се криеше зад един камък и наблюдаваше как сражаващите се ще реагират на пристигането на „Орегон“. Както очакваше, руснаците не му обърнаха внимание и продължиха да се сражават умело и дисциплинирано. Успяха да убият значителен брой индонезийци, но те все още ги превъзхождаха по численост. От десетината, приковани в началото на засадата, четирима бяха мъртви, а трима ранени, но все още отбраняваха позицията си. Вълната от индонезийци продължаваше да обстрелва могилата, където се бяха укрепили руснаците. Крайният резултат от престрелката беше неизбежен и руснаците го знаеха, но вече не се сражаваха за живота си, а разбираха, че трябва да умрат с достойнство.

Нещо в отсрещния край на преработвателната фабрика привлече вниманието на Еди. Разстоянието беше голямо, но му се стори, че Ян Паулус излиза от кораба, използван за спално помещение. Да, наистина беше Паулус и бързаше към площадката, където беше хеликоптерът на Антон Савич. И блъскаше някакъв човек, беше опрял пистолет главата му. Вероятно беше взел пилота за заложник и го принуждаваше да излетят. Нямаше следа от Антон Савич и Еди се запита дали южноафриканецът вече не го е убил.

Преследването на надзирателя на мината щеше да е тактическа грешка, но гневът, лумнал в гърдите на Еди, заслепи здравия му разум. Болката, гладът и лишенията бяха оказали въздействие върху трезвата му преценка. Убиването на южноамериканския садист щеше поне да сложи началото на отмъщението. Вече беше казал на Танг да събере колкото може повече работници и да тръгнат към последния докаран кораб. От всички кораби, осеяли усамотения бряг, той беше най-добрият им шанс да оцелеят при изригването на вулкана, ако Хуан не измислеше друг начин да се измъкнат.

Знаеше, че е прекалено слаб, за да гони Паулус, но когато хукна след него, усети прилив на енергия. Белите му дробове изпомпваха въздуха като ковашки мехове. Почувства се жив за пръв път, откакто бе предал живота си в ръцете на змийските глави в Лантан. Дори някои от стрелците да го забележеха, докато тичаше между ръждясалите контейнери, щяха да го помислят за работник, опитващ да се спаси. Беше скрил автомата на убития под широката си риза.